Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Постинг
02.02.2010 12:23 -
ПОЕЗИЯТА - Картина на душата
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 12418 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2010 12:41
Прочетен: 12418 Коментари: 34 Гласове:
38
Последна промяна: 02.02.2010 12:41
„Нерядко стихът избликва мигновено; изведнъж връхлита;При това внезапността трябва да е отвътре, да е “органична”, а не външно привнесена, “съчинена”, “натаманена”; тук най-ясно се долавя какво е имитация.;
В хода на т.нар. писане внезапността се долавя като идваща из-вътре, като внезапен изблик; поетът в очакване на внезапността е като един вид заклинател, който призовава тишината да проговори, духът да се яви; а в хода на т.нар. четене внезапността трябва да “дръпва” навътре, да “поглъща”, да води обратно до онова, от което е дошла. В своето вглъбяване поетът стига до корените на видимото… чистата природа… После отново се завръща в стихотворението, във видимото – и отново, и отново се гмурва, подобно на плуванета на делфин… Ако читателят неусетно не извърви пътят на делфините,стихотворението е имитация, вампир…” Иван Методиев Идвайки от гръцки, думата Поезия, означава Творение - като форма на Изкуство, носещо Естетическа наслада, Познание и докосване до Духовността, чрез музиката на римите, метриката и вътрешния резонанс на усещането за Красота. Местообиталището й е Сърцето. Малко хора осъзнават, че Сърцето е храм, а не място за идолопоклонничество. Поезията е Духовно словотворчество, при което се изразяват дълбоки и силни чувства. Тя е избликваща Емоционалност, чиито струни жаднеят онази експресивност на стиха, докосната от ярка всевъзможност и сътворяваща чудеса навътре в нас. Поезията е креативна оригиналност, която вдъхновява неизменно и заразява духа с Любов, пречиствайки го и въздигайки го. Поезията не е безмислено струпване на думи, окончаващи еднакво или разпокъсана на еднакви редчета проза, пропътувала делничните банализми, за да се маскира на лирика. Поезията е чисто изкуство. Царицата на изкуствата. И най-елитарната приказка сред тях Защото Първо бе Словото! „Раждането на стиха напомня дзен-проблясък, раждането в и на медитативна реалност – именно това истинно раждане на образа е типов белег на поетичното от началото на времето. А дълбинността на раждането му, мощта на енергийния му заряд не може да се постигне по друг начин – именно затова е и ярък различител на поета.” Поетичната дарба изисква изключетелен усет за Естетика и е насочена към одухотворяването на четящият виждащ /не просто гледащ/ човек. Поетът е „Казващият Истината!” по Т.Бернхард. Невероятното проникновение, което Поезията случва в духовностите ни, често има Ефектът на Пеперудата. Ако докоснеш сърце – създаваш Обител, ако откъснеш цвете – разлюляваш звезда, ако докоснеш струна, ражда се Извор. Поетът е виното на Възторга и Екстаза, на Тайната и Споделеността й.
Както казва Роман Кисьов:„Истинският поет (и изобщо истинският творец) е свидетел на тази висша реалност, която му се разкрива, като по този начин тя става негово откровение и негова лична опитност. Поетът съпреживява и участвува в Тайната на творящите Думи, тайната е негова насъщна духовна храна (небесна манна) и опитност в неосъзнати или частично осъзнати явления, идващи от реалности вън от него и в самия него. Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза.” Поетът е Свободата, която само Бог е одарил с талант да провожда Любовта в Сърцата ни. Поетът е Истината, която само Бог е благословил да посява в душите на хората. “Поезията е единственият несъкрушен български свят”, както казва Никола Инджов, но за жалост има места, в които Поезията се задушава от безпардонностите на графоманията. Цяла плеяда руски поети смятат, че Поезията е застрашена от безумие. Навсякъде. Тук също!
В хода на т.нар. писане внезапността се долавя като идваща из-вътре, като внезапен изблик; поетът в очакване на внезапността е като един вид заклинател, който призовава тишината да проговори, духът да се яви; а в хода на т.нар. четене внезапността трябва да “дръпва” навътре, да “поглъща”, да води обратно до онова, от което е дошла. В своето вглъбяване поетът стига до корените на видимото… чистата природа… После отново се завръща в стихотворението, във видимото – и отново, и отново се гмурва, подобно на плуванета на делфин… Ако читателят неусетно не извърви пътят на делфините,стихотворението е имитация, вампир…” Иван Методиев Идвайки от гръцки, думата Поезия, означава Творение - като форма на Изкуство, носещо Естетическа наслада, Познание и докосване до Духовността, чрез музиката на римите, метриката и вътрешния резонанс на усещането за Красота. Местообиталището й е Сърцето. Малко хора осъзнават, че Сърцето е храм, а не място за идолопоклонничество. Поезията е Духовно словотворчество, при което се изразяват дълбоки и силни чувства. Тя е избликваща Емоционалност, чиито струни жаднеят онази експресивност на стиха, докосната от ярка всевъзможност и сътворяваща чудеса навътре в нас. Поезията е креативна оригиналност, която вдъхновява неизменно и заразява духа с Любов, пречиствайки го и въздигайки го. Поезията не е безмислено струпване на думи, окончаващи еднакво или разпокъсана на еднакви редчета проза, пропътувала делничните банализми, за да се маскира на лирика. Поезията е чисто изкуство. Царицата на изкуствата. И най-елитарната приказка сред тях Защото Първо бе Словото! „Раждането на стиха напомня дзен-проблясък, раждането в и на медитативна реалност – именно това истинно раждане на образа е типов белег на поетичното от началото на времето. А дълбинността на раждането му, мощта на енергийния му заряд не може да се постигне по друг начин – именно затова е и ярък различител на поета.” Поетичната дарба изисква изключетелен усет за Естетика и е насочена към одухотворяването на четящият виждащ /не просто гледащ/ човек. Поетът е „Казващият Истината!” по Т.Бернхард. Невероятното проникновение, което Поезията случва в духовностите ни, често има Ефектът на Пеперудата. Ако докоснеш сърце – създаваш Обител, ако откъснеш цвете – разлюляваш звезда, ако докоснеш струна, ражда се Извор. Поетът е виното на Възторга и Екстаза, на Тайната и Споделеността й.
Както казва Роман Кисьов:„Истинският поет (и изобщо истинският творец) е свидетел на тази висша реалност, която му се разкрива, като по този начин тя става негово откровение и негова лична опитност. Поетът съпреживява и участвува в Тайната на творящите Думи, тайната е негова насъщна духовна храна (небесна манна) и опитност в неосъзнати или частично осъзнати явления, идващи от реалности вън от него и в самия него. Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза.” Поетът е Свободата, която само Бог е одарил с талант да провожда Любовта в Сърцата ни. Поетът е Истината, която само Бог е благословил да посява в душите на хората. “Поезията е единственият несъкрушен български свят”, както казва Никола Инджов, но за жалост има места, в които Поезията се задушава от безпардонностите на графоманията. Цяла плеяда руски поети смятат, че Поезията е застрашена от безумие. Навсякъде. Тук също!
„Прости ми, Поезийо! Малка, загубила глас,
в нозете ти царствено тихо сега коленича
и чакаща жеста ти, искаща, може би аз
на всички онези, на всички онези приличам...
Да, ние ще следваме твоя величествен ход.
През много кресливи тълпи ще минаваш спокойна.
С човешкия ритъм на твоя безсмъртен живот
ще бият сърцата на много, за теб недостойни...”
Поезията любов, която Бог провежда в чисти сърца..
цитирайКолкото и чалгаджийската "поезия" да се опитва да задушава Поезията, тя ще си остане с единствената слава - срамът на нашето време.
Аплодирам те, Поетична Вълшебнице!
цитирайАплодирам те, Поетична Вълшебнице!
http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2009/05/04/poeziiata-v-moia-jivot.330361
цитирай Храм
Тук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.
Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната.
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.
Иван Методиев
Добре е да продължиш безплатния курс по поезия, Чудеснице, но не виждам тези , за които е предназначен да влизат при теб ;-) Те са си велики от самосебе си и не се нуждаят от напътствия. Поезия ли - то е много лесно. Всеки го може! Блог-океан за графомани... :)))
цитирайТук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.
Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната.
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.
Иван Методиев
Добре е да продължиш безплатния курс по поезия, Чудеснице, но не виждам тези , за които е предназначен да влизат при теб ;-) Те са си велики от самосебе си и не се нуждаят от напътствия. Поезия ли - то е много лесно. Всеки го може! Блог-океан за графомани... :)))
Тили, ето една моя любимост на Иван:
ПЪРВИЧНА МИСЪЛ
Иван Методиев
Първична мисъл в мрака на звездите,
чрез тебе съществата са родени.
Прошепнати са вече всички тайни.
Отдавна са преписани съдбите.
Но вслушам ли се в нощните вселени,
какво долавям — песнички нехайни.
Щурчета се провикват, а тревите
от миг на миг израстват по-големи.
И сякаш дъжд вали — така детето
несвързано се учи да говори...
Къде си висша мъдрост на небето?
Уж исках да проникна в светлината,
почуках — и вратата се отвори.
Видях ли нещо — шипка под луната.
цитирайПЪРВИЧНА МИСЪЛ
Иван Методиев
Първична мисъл в мрака на звездите,
чрез тебе съществата са родени.
Прошепнати са вече всички тайни.
Отдавна са преписани съдбите.
Но вслушам ли се в нощните вселени,
какво долавям — песнички нехайни.
Щурчета се провикват, а тревите
от миг на миг израстват по-големи.
И сякаш дъжд вали — така детето
несвързано се учи да говори...
Къде си висша мъдрост на небето?
Уж исках да проникна в светлината,
почуках — и вратата се отвори.
Видях ли нещо — шипка под луната.
kasnaprolet9999 написа:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2009/05/04/poeziiata-v-moia-jivot.330361
"Поезията е музиката на душата и нотите, с които изразяваме най-съкровените си чувства. Аз пиша стихове, само когато много силно нещо ме е развълнувало, тогава някак думите сами се леят и идват направо от сърцето ми."
Благодарявам те...
но - нищо! Поезията е и за това - да измива душата:))
И да се питаш: Защо, защо, защо...???????????
Всичко е вечно и започва в този миг!
http://www.youtube.com/watch?v=VgFWhtpeCpo
цитирайИ да се питаш: Защо, защо, защо...???????????
Всичко е вечно и започва в този миг!
http://www.youtube.com/watch?v=VgFWhtpeCpo
Сянка на Роза,
Лъчист Копнеж,
Пръски от огън,
Ласкава стихия,
Танцуваща скитница,
пракрасна wonder!:))
Бъди, вълшебнице!:))
цитирайЛъчист Копнеж,
Пръски от огън,
Ласкава стихия,
Танцуваща скитница,
пракрасна wonder!:))
Бъди, вълшебнице!:))
bizcocho написа:
Колкото и чалгаджийската "поезия" да се опитва да задушава Поезията, тя ще си остане с единствената слава - срамът на нашето време.
Аплодирам те, Поетична Вълшебнице!
Аплодирам те, Поетична Вълшебнице!
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ
Франсоа Вийон
На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.
Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.
Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.
Превод от френски Васил Сотиров, 2000
tili написа:
но - нищо! Поезията е и за това - да измива душата:))
И да се питаш: Защо, защо, защо...???????????
Всичко е вечно и започва в този миг!
http://www.youtube.com/watch?v=VgFWhtpeCpo
И да се питаш: Защо, защо, защо...???????????
Всичко е вечно и започва в този миг!
http://www.youtube.com/watch?v=VgFWhtpeCpo
... Сълзите са сгъстена светлина!
cornflower написа:
Поезията любов, която Бог провежда в чисти сърца..
... а всички ние сме негови проявления, тук - долу.
Право в десятката си е! Сякаш е писан за сега и за тук!
цитирайwonder написа:
... а всички ние сме негови проявления, тук - долу.
cornflower написа:
Поезията любов, която Бог провежда в чисти сърца..
... а всички ние сме негови проявления, тук - долу.
А поезията наистина е картина на душата! Но колко имат души, след като се стигна до тук един незаменим Поет на нашето време/Ведрин/ да се оттегли от този блог? Да погледнем в масовата душа и да изръкопляскаме с ирония пред чалгапоклонниците, възхваляващи и навъртащи броячите на чалгаджийка номер едно. Мъртви души са те! Жал ми е за тях!
цитирай
15.
wonder -
И Борис Христов и Георги Константинов имат такива чудеса в творчеството си!
02.02.2010 15:03
02.02.2010 15:03
bizcocho написа:
Право в десятката си е! Сякаш е писан за сега и за тук!
Знаеш ли кое е най-смешното? Че някакви скоропръкнали се недоносчета, които не са прочели и 50 книжлета в живота си, да не говорим, че Поета е извор на обща култура и не само пише, но е изчел поне 3000 книги в живота си, та подобни недорасляци имат наглостта да изразяват мнение от позицията на първа инстанция.
Нареждането на рими не е поезия! Дори и хубавите изрази сглобени драскащо, не мелодично, прикрили се зад името "бели стихове" не са поезия. Белите стихове имат съдържание и ако не рима, то поне мелодия! А и поезия не се пише, за да е името ти под стихове, а защото душата ти пее или плаче във чувството. А имаме ли души? А умеем ли да чувстваме, след като се прекланяме масово пред строфи и изтикваме напред не стойностното, а... всеки отворил "най и по" ще разбере какво :(
цитирайЗнам това!
Винаги когато говорим за Поет, очаквам да изпълзят Сенките.
И то непременно се случва. Днес два пъти. От очакваната посока. ;)))
Но да оспорваш Поет като Ведрин е като да плюеш по облаците - винаги пада върху теб.
цитирайВинаги когато говорим за Поет, очаквам да изпълзят Сенките.
И то непременно се случва. Днес два пъти. От очакваната посока. ;)))
Но да оспорваш Поет като Ведрин е като да плюеш по облаците - винаги пада върху теб.
18.
bizcocho -
:) Тъкмо пуснах коментар относно наредени някак мисли и изрази :) Изпреварил/а/ си ме :) Зарадвах се, че и друг/а/ го е забелязал!
02.02.2010 15:10
02.02.2010 15:10
dum написа:
Когато пишеш за хора като Ведрин, Иван Методиев и др. бъди готова за атаките на графаманската тълпа, на белостихчовците, които в своята немощ, оплюват музикалността на римите и ритмиката в класическата поетика.
Бъди готова да чуеш, че тези хора пишат "клишетата на класицизма", но не защото го могат, а защото другите не го могат.
В тази връзка ти припомням собствия ти стих:
ТВОРЕЦЪТ И СЕНКИТЕ
Всеки Моцарт си има по един Салиери –
зъл мерзавец-завистник с по-дребен талант.
Той не може от злоба своя гняв непремерен
да прикрие. И бълва катранен фонтан.
Всеки гръм в силна буря има своето ехо.
И светкавичен миг проповядва финал -
как завистникът дребничък търсел утеха
от твореца с велика космична печал.
Всеки въглен изгаря, но цапа с чернилка
светли пламъци в сгряти от Бога ръце.
Хей, завистници, дребни, нищожни мътилки,
вън от храма на всяко велико сърце!
Бъди готова да чуеш, че тези хора пишат "клишетата на класицизма", но не защото го могат, а защото другите не го могат.
В тази връзка ти припомням собствия ти стих:
ТВОРЕЦЪТ И СЕНКИТЕ
Всеки Моцарт си има по един Салиери –
зъл мерзавец-завистник с по-дребен талант.
Той не може от злоба своя гняв непремерен
да прикрие. И бълва катранен фонтан.
Всеки гръм в силна буря има своето ехо.
И светкавичен миг проповядва финал -
как завистникът дребничък търсел утеха
от твореца с велика космична печал.
Всеки въглен изгаря, но цапа с чернилка
светли пламъци в сгряти от Бога ръце.
Хей, завистници, дребни, нищожни мътилки,
вън от храма на всяко велико сърце!
mmmmmmmmm написа:
Сянка на Роза,
Лъчист Копнеж,
Пръски от огън,
Ласкава стихия,
Танцуваща скитница,
пракрасна wonder!:))
Бъди, вълшебнице!:))
Лъчист Копнеж,
Пръски от огън,
Ласкава стихия,
Танцуваща скитница,
пракрасна wonder!:))
Бъди, вълшебнице!:))
И понеже размишляваме за Поета и Поезията, ето един стих рожба на истинска Поезия и написан от истински Поет:
ПОЗНАХ ТЕ
Ясен Ведрин
Познах, че Ти Си вечна Светлина,
която гони мрака от сърцето.
Познах, че Ти Си нежна топлина,
която грее с огън от Небето.
Познах, че Ти Си сигурният Път
към изворите чисти на Живота.
Познах, че Ти даряваш ми Духът,
дошъл със Твойта жертва на Голгота.
Познах, че Ти Си Богът въплътен
във този свят тъй грешен, и обречен.
Познах, че Ти дошъл Си и за мен
да ме дариш с Любов и мир всевечен.
Познах, че Ти дари ме със небе,
което да докосвам, като птица.
И знам, че нищо няма да ме спре
да бъда в Теб, о Господи, частица.
(от книгата му "Коленича пред Теб")
20.
bizcocho -
Ведрин е светило в Поезията! А оплювковците цял живот дъжд да ги вали, не ще измие чернилката от мъртвородените им души!
02.02.2010 15:12
02.02.2010 15:12
wonder написа:
Знам това!
Винаги когато говорим за Поет, очаквам да изпълзят Сенките.
И то непременно се случва. Днес два пъти. От очакваната посока. ;)))
Но да оспорваш Поет като Ведрин е като да плюеш по облаците - винаги пада върху теб.
Винаги когато говорим за Поет, очаквам да изпълзят Сенките.
И то непременно се случва. Днес два пъти. От очакваната посока. ;)))
Но да оспорваш Поет като Ведрин е като да плюеш по облаците - винаги пада върху теб.
bizcocho написа:
А поезията наистина е картина на душата! Но колко имат души, след като се стигна до тук един незаменим Поет на нашето време/Ведрин/ да се оттегли от този блог? Да погледнем в масовата душа и да изръкопляскаме с ирония пред чалгапоклонниците, възхваляващи и навъртащи броячите на чалгаджийка номер едно. Мъртви души са те! Жал ми е за тях!
... винаги ще заслепяват Сенките, а това боли! Много. ;)))))))
22.
wonder -
bizcocho - Ведрин е светило в Поезията! А оплювковците цял живот дъжд да ги вали, не ще измие чернилката от мъртвородените им души!
02.02.2010 15:24
02.02.2010 15:24
ЦЕЛУНАТА ОТ СТИХ
Ясен Ведрин
Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...
Преди от крехките ти кълнове
да е поникнала трева -
бих станал полунощна мълния,
любов от бликнали слова.
Да бягаш с мене през ливадите,
под сенките на дървеса.
И да мъждукат водопадите
с мечти от тихи небеса.
Накрая, от роса дъждувана,
да светим в капки и искри...
Осъмнеш ли, от стих целувана,
поискай и ме сътвори!
цитирайЯсен Ведрин
Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...
Преди от крехките ти кълнове
да е поникнала трева -
бих станал полунощна мълния,
любов от бликнали слова.
Да бягаш с мене през ливадите,
под сенките на дървеса.
И да мъждукат водопадите
с мечти от тихи небеса.
Накрая, от роса дъждувана,
да светим в капки и искри...
Осъмнеш ли, от стих целувана,
поискай и ме сътвори!
23.
bizcocho -
ПОЕЗИЯ! ПОЕЗИЯ! ПОЕЗИЯ! Как да го изчета, уондер? Как да изчета и теб? Вие просто сте неизчерпаеми!
02.02.2010 15:28
02.02.2010 15:28
wonder написа:
ЦЕЛУНАТА ОТ СТИХ
Ясен Ведрин
Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...
Преди от крехките ти кълнове
да е поникнала трева -
бих станал полунощна мълния,
любов от бликнали слова.
Да бягаш с мене през ливадите,
под сенките на дървеса.
И да мъждукат водопадите
с мечти от тихи небеса.
Накрая, от роса дъждувана,
да светим в капки и искри...
Осъмнеш ли, от стих целувана,
поискай и ме сътвори!
Ясен Ведрин
Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...
Преди от крехките ти кълнове
да е поникнала трева -
бих станал полунощна мълния,
любов от бликнали слова.
Да бягаш с мене през ливадите,
под сенките на дървеса.
И да мъждукат водопадите
с мечти от тихи небеса.
Накрая, от роса дъждувана,
да светим в капки и искри...
Осъмнеш ли, от стих целувана,
поискай и ме сътвори!
24.
bizcocho -
Където и да е Ведрин, той ще носи светлина от душата си, а сенките.. те са обречени на мрака на своето съществуване и забравата след "излизането" от т
02.02.2010 15:37
02.02.2010 15:37
wonder написа:
... винаги ще заслепяват Сенките, а това боли! Много. ;)))))))
bizcocho написа:
А поезията наистина е картина на душата! Но колко имат души, след като се стигна до тук един незаменим Поет на нашето време/Ведрин/ да се оттегли от този блог? Да погледнем в масовата душа и да изръкопляскаме с ирония пред чалгапоклонниците, възхваляващи и навъртащи броячите на чалгаджийка номер едно. Мъртви души са те! Жал ми е за тях!
... винаги ще заслепяват Сенките, а това боли! Много. ;)))))))
Да, такова е усещането когато се ражда стихът.
цитирайПо повод по-предишния ти комент за "мъртвите души", искам да ти кажа, че с Иван някога надълго обсъждахме "вампирията на думоредците" и ще ти е интересно като го чуеш.
Тогава седях като детенце и му попивах идеите, а той ми разказваше, разказваше... и беше прав за всяка своя дума.
Ще ти потърся есетата му за това...
цитирайТогава седях като детенце и му попивах идеите, а той ми разказваше, разказваше... и беше прав за всяка своя дума.
Ще ти потърся есетата му за това...
mamas написа:
Да, такова е усещането когато се ражда стихът.
Онова пролетно Буффф, което издърпва цветето през стъблото навън. :))))))))))))
мисля, че стих може да напише всеки, когато отвори сърцето си и изплаче болката си или изпее радостта си. Най- характерното за поезията е искренността на чувството. А истинските поети освен тази искренност имат и дарбата да я предадат красиво и да развълнуват и другите сърца..... струва ми се....
цитирайcompassion написа:
мисля, че стих може да напише всеки, когато отвори сърцето си и изплаче болката си или изпее радостта си. Най- характерното за поезията е искренността на чувството. А истинските поети освен тази искренност имат и дарбата да я предадат красиво и да развълнуват и другите сърца..... струва ми се....
Ти си кристален човек затова Чувствопознанието ти ни побира! :)))
цитирайГогол е търсил молитвена помощ на Оптинския старец Св.Амвросий, съзнавайки за какво иде реч, когато има творчески процес. Конкретно не мога да цитирам. Интересуващите се, ще намерят каквото им трябва...;)
цитирай
32.
inel379 -
Благодаря ти за проникновенията, към които ни водиш, докосвайки сърцата ни!
03.02.2010 19:42
03.02.2010 19:42
Превръщаш ни в китари тънкострунни, звучащи изумително за самите себе си!
Обичам те!:)))
цитирайОбичам те!:)))
за тази тема, за всичко, което с много любов, болка и истина си публикувала тук!
цитирайза новите естетически и поетически послания на Иван Методиев...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница