Дела Раи и Ясен Ведрин

Когато някой ден избухна в стих,

когато мое слово от омайност

се втурне бурно в твоя свят триптих

тогава всяка дума ще е тайна.

И в криптата на моя ръкопис

ще търсиш шифър пак да ме отключиш.

Море ли съм - бъди ми топъл бриз.

Звезда ли съм - опитай да ме случиш.

Аз нося ключ за твоята душа.

Нима не знаеш колко пътя имам?

Съдбовности ме стигат сред света.

Очите ми горят от несъзримост.

За кратък миг нощта ми освети.

Поне веднъж светът да ни сънува.

Стихът тогава сам ще ни шепти

и тайната в следи ще ни рисува


http://vedrin.blog.bg/izkustvo/2009/05/21/kriptata-na-tainite.337508