Лунатик
протегнал се към утрото,
розите береш
в душата ми.
Ласкаво
прибирам вятъра
в ризата си от пробуденост.

Лунна роза съм
в очите ти -
в царството
на вечните копнежи.
Всеки лист обричал си
на нежност,
пръстите ми
жадни малки жрици са.

Лунатик,
обичан и бленуван,
непреброден,
непоискан в мен.
Как успя с любовния си плен
да си щастие
непропътувано?