Когато съм готова да забравя
за времето си с теб, за причиненото,
когато гарваните от тогава
изграчат празнотата на промените
в душите ни, които се кълняха
във вечност и любов до изнемога,
тогава ще забравя, че кънтяхме
като камбана в дланите на Бога.

Когато съм на границата с нищото,
когато съм простила безпричиние,
тогава моят дух ще те разнищи,
ще те възпее и ще те отмине.
Тогава ще изтлея зад мълчание,
което ще те помни като мисъл,
ще се протегне през едно страдание,
ще се отърси, преоткрило смисъл.

Обичам да ги джапам. ;))) Никой не е по-голям от дъжда!

Поздравления, много ми хареса!

Реверанс. :)))

Отдавна не съм чел толкова красиви стихове!
Благодаря :)

"когато гарваните от тогава
изграчат празнотата на промените
в душите ни, които се кълняха
във вечност и любов до изнемога"

Благодарства! :)))

В живота все нещо шепне, грачи или крещи... ;)))

кънтяхме
като камбана в дланите на Бога.
.........................................................

благословени сте!!!

Сърдечно благодаря! Още кънтим... :)))

pred drugite myl4ah,vyzdi6ah,nqkak reagirah,no tuk ve4e me razplaka.........mnogo mi e blizyk tozi stih na toz etap)
tvyrde mnogo go haresah!!!

Преживяното страдание след време може да се превърне и в носталгия по преживяното щастие, "преоткрило смисъл". Как можеш да забравиш звън на камбана? Не бива! Чувствено и...дори нежно. Значи вече си простила.

Нали знаеш, че по-важно е не, че нещо е свършило, а, че ти се е случило.
Да простиш е достижение на духа.

ТОЛКОВА Е ЛЕСНО


Толкова е лесно да обичаш
когато част от теб е любовта,

когато имаш вяра на момиче
и истинската мъдрост на жена.

Толкова е лесно да обичаш
когато с обич среща те света,

когато в теб расте едно момиче,
превърнало в любов и вечността.