Дела Раи и Ясен Ведрин

Дълбоко нося недостъпност древна.

Високо ме държи несбъднат рай.

Възпявам го в молитвеност напевна.

Прегръщам го в душата си докрай.

Прибоят яхнал, своите вълшебства,

помита пред очите ми света.

Невинност на отминалото детство,

задържа в мен воал от красота.
 

Негубената чистота ме плаче

с очите на несбъднати мечти.

Върхът ми си остана еднозначен,

но покорен... дали ще ми прости?


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=213735