2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3563 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2007 02:19
Бях болна от напразен романтизъм след една любов. Бях вкусила небето. И още изтръпналите ми усещания не искаха да признаят края и да пуснат спомена да отлитне. Случи се в Париж. През най-красивата пролет, а свърши в кишата на София. Опитвах да отвиквам от някой, който съм смятала за Голямата любов. Интерпретирах дълбочината на чувствата като музика и чувах Космоса. Тъкмо си се сраснал и трябва да режеш и хвърляш. Боли. Зверски. Чувах си пулса и мислех, че умирам. А било само въпрос на... Време.
Заех изходно положение и напуснах Себе си. Последва изкуплението. Както си му е реда. Не си мислете, че може да ви се размине да разплатите всеки миг щастие с трикратно повече сълзи. И да знаете – сълзите са катарзис и трябва да си ги изплачете до последната. Чак тогава ви просветва и можете да оцените духовното преживяване като стълба нагоре или като част от кръга на собственото ви осъзнаване и пробуждане. Зависи колко нисък или висок е центъра ви на гравитация. После започва развитийното ви разгръщане. Прилича на дисекция под микроскоп – знаеш, че онова, което е под окуляра умира, но е вероятно при следващата смърт да го превърнеш в Урок, който да научиш. А идването на следващата смърт си е още едно потвърждение за фениксовата същност на сърцето ни. Според реакциите ни към Живота ние сме градивни или вредни, глупави или можещи, доминиращи или низвергнати... както си го постелем.
Виденията и духовния екстаз са само част от чудесата, които ни чакат отвъд сълзите.
И така слушах думите му твърде дълго и залисано, за да разбера, че те се разминават напълно с делата му. Осъзнаването ми дойде доста късно, за да се спася от онзи потоп сълзи, който беше нужен, за да изсъска огънят отвътре и да угасне повален и димящ във влагата на тъжния ми поглед.
Често втурвайки се да търсим причините за нещата, ние спираме да виждаме развоя на самите неща. Дали да си поклонник или обектът на преклонение става все едно в мига, в който си заслепен от сълзи. Пороят им така помита гледката от очите и от сърцето ти, че през гъстата им светлина понякога ослепява и душата ни. Напълно. Обзема я непрогледен мрак, който е съставляван от тъгата и скръбта по погубените мечти, надежди, копнежи...
Ако трябва да съм честна към себе си, пробуди ме един сън. Пробуждащ Сън. Освобождаващ сън. От онези, в които почистваш душата си от делника и освобождаваш пространство в себе си за по-стойностни неща от разочарованието. През този сън моето мъдро и познаващо ме подсъзнание, ми изясни чудото на цялата истина. Често усещанията ни са натоварени с изгубена невинност и само голия цинизъм на съществуващите факти може да ни отрезви и да открехне със замах портала на собствените ни самозаблуди.
Сънят приличаше на усещането за чист извор, даващ живот на водопад, който рисува дъга, скачайки надолу към недрата си където се ражда река. Всяка капка, която правеше водата беше моя, изплакана от любов, сълза. Всяка капка имаше сърцевина и от нея дивен и красив, се оглеждаше в очите ми онзи любим мъж, който говореше едно, а правеше съвсем друго. Стоях на брега над водопада и наблюдавах танца на светлите пръски, които излитаха и разсейваха облаци от светлинки през дъгата, а после уловили слънчевите лъчи се стрелваха надолу към реката. Това беше Любовта. Родена от извор танцуваща тайна. Отключила дъгата и пила светлина от устните на чудото. Наблюдавах я... река от копнежи, тръгнала нанякъде. Бих я следвала чак до морето й, където безкрая на чувството щеше да ни слее с хоризонта на хармонията. Когато гледах с очите на любовта, виждах любов навсякъде където отивах, във всичко, до което се докоснех. Знаех само едно – исках този миг на блаженство да продължи вечно. Не исках сънят да свърши. Не исках да се събуждам. Трезва. И мокра от сълзи. И тогава разбрах, че човек е жив само когато осъзнае, че животът е любов без край.
Изплувах от съня и се огледах, седях на същото място - на брега над водопада от съня си. Никога нямаше да узная как сбъднах бляновете на съня и се озовах наяве в него. Водата бушуваше, танцуваше и пееше бълбукащи химни за любовта. И в един миг картината замръзна. Очите ми се взряха безпомощно в реката, търсейки морето й. После бавна мъгла застели погледа ми, грабна лъчите и усмивките в мен и ги запокити надолу в мрака на бездната. Нямаше море, безкрай и хармония. Нямаше нищо. Само хаосът на усещането за несбъднатост и празнина. Видях истината, която съдържаха явленията и чух как една капка кръв от кръвта ми се откъсна с вик и тръгна неистово нагоре през мен, проби си път през сърцето, понесла оглушителния му тътен в себе си. Капката кръв, на път сред хилядите други, прекоси лицето ми, събра в себе си усмивката ми и застина в крайчеца на невиждащото ми око. После бавно протегна прегръдка към водопада и се сгромоляса в него с цялата сила на погромната ми любов. Последната моя сълза, плячкосана от Страданието.
И тогава се случи небивалото проглеждане. Капката кръв – последната перла, падаща насред водопадния цъфтеж на водите, продъни земята и събуди Истината. Като лъчист жест на великото и възможно съвършенство. Когато осъзнаем, че Преживяването на Любов има дуалистична същност, тогава можем да се освободим от него. И неговата невъзможност. Но... само когато сме си платили до последната сълза.
Перла - мания или носталгия по забравени...
Феноменът „Перла”
А това ми се струва най-вярно от всичко, и ти благодаря, че си го казала така:
"(И тогава разбрах, че) човек е жив само когато осъзнае, че животът е любов без край."
....Какво повече да кажа... Изпращам ти една уморена усмивка... от един човек, който е платил любовта си (и всичко...) до последната сълза.
Чувствата понякога ни изиграват лоша шега попадайки неразумно в техен плен.Налага се често да проявяваме благоразумие и самоконтрол за да се съхланим емоционално.На помощ лично винаги ми е била Библията и нейните мъдри съвети!Поздрав!
Мерси, че ми припомни едни подобни усещания.
Сега ще знаем, че от Състраданието сме се втурнали към Безграничната светлина. Благодаря, че ми вдъхнови припомнянето!
Е не всеки път
Колкото пъти да Те чете човек, все ще открива нещо, убягнало му или пък трудно, за да го схване веднага!
Брависимо, Дела!
Колкото пъти да Те чете човек, все ще открива нещо, убягнало му или пък трудно, за да го схване веднага!
Брависимо, Дела!
Благодаря!
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница