По небето, ненаситен,

облак чуден зарида.

Обладаха капки ситни

пак зелената трева.

Вятър в бурята се сгуши.

и разнежен от любов

своята лула изпуши

пак с наслада. С чуден зов

птиците крила извиха

и в изкъпаната шир,

през небето прекосиха

мойто щастие и мир.

И тогава се възнесе

през въздишка пролетта.

После моят дух отнесе

в свойта горда красота.