Наричаш ме
друмнице,
скитнице,
страннице,
а аз те пътувам
с копнежна душа.
Дори да те срещна
в света
на измамнното
ще бродя през теб.
Вече няма да спра.
Което не може
да бъде изказано,
ще бъде поличба
за нова съдба.
Обичай ме,
скитнико,
страннико!
Мразя се,
защото
отново ме сгря
любовта.

Обичам те
друмнице,
скитнице,
страннице!
Минаваш през мен –
Свещена Река.
Няма място за нас
в света на изммното,
Вселената твоя
е моя съдба.
Обичай ме
друмнице,
скитнице,
страннице!
Сърцето открий,
прегърни любовта!
Този свят е за двама
и дори не-реален,
твоят стих го изпълва за мен
с красота.

ДЕЛА, ТОЗИ АНОНИМНИК КАКВО НЕЩО ТИ Е НАПИСАЛ...ДВАМАТА СТЕ... СИНХРОННО ПЛУВАНЕ!
А ТВОЯ СТИХ, ПРОСТО ПЕРЛА В КОРОНАТА И ПОЗДРАВИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Надявам се този анонимен поне на лични да си е признал кой е...защото стихът заслужава да бъде подписан с името му.
Поздрави за вдъхновителката!

"Любовта е в този, който обича."

Тъпкано да ти се връща! В многотомник! :)))

И няма край любовната насита,
щом две души във огъня горят...

Ти си стъпки в небето ми песенно.
Ти си блян и мечта на дете.
Ти си всичко, което е лесно
да желая сега от Сърце!

Наела съм едно стадо детективи да го открият, но Сърцето ми знае Кой Е! А и поетичния му подпис го има върху няколко небета. ;)))

Ти си вятър в полето ми есенно.
Ти си Обич, която зове.
В теб сънят ми потъва унесено
и полита в незримо небе.

Ти си лунна пътека в морето ми.
Моят дъх начертал небосвод.
Ти си всичко, родено в сърцето ми -
моя стих, моя сън, моя брод...

кулисите ви ръкопляскам.Възторжено :)))

Аз правя пирует, поклон и на забавен каданс се отнасям по течението на Живота! :)))

... видях ти коментара, но явно си го писал за отлетял постинг. :)))

Заслужава си да изпуша една доволна лула.
Браво деца, обичайте се!

Лула, брада и наслада в предстоящия привечерен хлад на брега... "Старецът и морето" в действие! :)))

Ти... целувка на утро в очите ми.
Моя вятърнолика съдба.
Ти... погалила слънчево дните ми
Моя сбъдната бяла мечта...