Дела Раи и Ясен Ведрин

Дали си кратък полутон,

от недовършена соната?

Дали си птичи скършен стон

или стар шепот от луната?

 

Защо отново те открих

в болезнените си въпроси?

Защо с любов те претворих

на малки сребърни откоси?

 

Отново мисля те. В тъга.

Изчезваш, докато те взимам.

В очите ми вали дъга

и нямам сили да те имам.


http://vedrin.blog.bg/izkustvo/2009/05/12/da-te-imam.333805

 

Тя винаги е подсладена,
с мъничко тъга.

За противовес на щастието? Даам... :)))
Обичам да обичам и да творя алхимията на щастието!
Ефемериди на духовностите са любовта и случванията й в нас. :)))
Отдавна знам, че тя ни живее.