Плащам за нещо... Краят на думите

в мрак безгръбначен изчезна.

Тихо и призрачно скачат сумите.

Да си купя шепа надежда

вече залагам и ризата сетна.

С вяра поглеждам небето.

Някъде тъжна искрица просветна...

С омраза следя Крупието.

Тичат очите. Краят на светлото

в миг пропилян избелява.

Спечелих си ризата! Ей, клетнико,

монетите ти подарявам!

Не ме плаши нищо – аз съм истина.

Залогът висок остава.

Парите са прах – вятъра истина.

Ризата – на вятъра давам!

Много зареждащ стих! Блестят очите ми,четейки го! Омайва ме...завлича ме...виждам се в него...и...се влюбвам отново в твой стих!:)))
bizcocho

аз пък имам в излишък надежда,
/Попадна ми някак по пътя случайно /
и днес съм често болен понеже
не знам на кого е потребна и тайно
се надявах един ден да мога да кажа
на някой когото ценя до безкрайност
"Вземи си, моля, колкото исках и даже
още по толкоз. На мен ми е даденост."

Чудесник!