Въргалят се свещи и чаши
на острия ъгъл на мрака.
По улички стари и прашни
отдавна отвикнах да  чакам.

В крачолите старото време
навива голямата скука.
От фасове просяк одреман
разравя по навик боклука.

А аз пак с мъниста в косите
на прага приседнала пея.
В очите ми вятър се скита.

А в мислите радост се лее.

На банджо упорството леко
квадратно припява рефрена -
какво е намерил човека
и има ли още да взема.

Фасади с натруфени арки
се блещят в студа и задремват.
В безгрижната паплач се мяркам
на прага на спрялото време.

Не може да ми е тъжно. Зареди се с оптимизъм и го предай нататък!

Страхотно !

поздрави и много усмивки:))

Точно и хубаво казано.

Оптимизъм

Когато е празен денят ми
и в мен избелява дъгата.
Когато, подгонен сънят ми
се сблъска с насрещния вятър,
започвам на глас да предричам,
че утре ще бъда по-светла,
че истински пак ще обичам
дори да ме мъчи безцветие.

Благодаря ти!
Усмивка. Топла.

* letisi

* sportishere

имате талант, допада ми класическа рима, ще потъвам и друг път във вашата лирика...

Потъването е пътешествие към дъното на откривателството, което често е Небе! :)))

времето е продукт на ума,нищо че сега ти изглежда спряло.Щом си на прага му,лесно можеш да го събудиш,нали?Поздрави!:)))

О, даа... Аз отдавна съм в безвремието. Мерси! :)))

bizcocho - :)
18.01 18:22
Всеки един твой стих го заслужава!:)))
Изтрий
2. wonder - bizcocho
18.01 18:31
Aааа... това ми беше от Теб! :)))
Редактирай | Изтрий
3. bizcocho - Помня, както помня и задоволството ...
18.01 18:54
Помня,както помня и задоволството ми,когато го открих на не едно место:))))))))
Двама са поетите в тоз блог ,при които от всеки един техен стих примирам:)-Ти и Ведрин!:)
Винаги ще ме радва,когато срещна споделеност на вкуса ми:),а самочувствие,че имам вкус не ми липсва:)))))
Изтрий
4. wonder - bizcocho
18.01 20:35
Аз се радвам когато ме изненадват приятно съвсем непознати хора. Топлост е. :)))

А за мен и Ведрин... това си е Божа работа! Благодаря ти, чудно сърце!
Редактирай | Изтрий