Нямам нужда от дом,

щом душата ти имам.

Сякаш дъжд в своя гръм ме люлее.

И от нежния взлом

на желана съзримост,

твоят лик звездолюбно ме грее.

 

Нямам нужда от сън

след дългото скитане,

щом очите ми грейват в почуда.

Ако ти си навън -

с теб светът е политане.

Светъл порив и приказност луда.

 

(Стихосбирка "Вселенски шепот" - Дела Раи и Ясен Ведрин)


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=226197

С кой си на пейката? ;) Гледам, има още място там? ;)

Пейката... отлетя! ;)))
В друго измерение. Не виждаш ли долу синьото мънисто на земята? Освен това има пейки, светове и вселени само да двама!
Мозъкът на костите ти е свято място и в този смисъл - благодарявам те!