Приклони се, моя обич,
за да чуеш стихията,
която лудува в душата ми свято.
Отреди ми място в съня,
да  е вечна магията.
И да сме с чувствата си богати.

От устните ти да вкуся,
моя обич, помилвана
когато съдбата проклина възторга.
Да те рисувам изкусно
сърдечна и силна.
Тогава светът ще е райска каторга.

Усмири се, моя обич!
Заискай го по-цялостно.
Тогава животът ще те приеме.
Не ми трябва повече.
Имам устрем и пламъци.
Отхвърлям твоето кармично бреме!