Аз с тебе, помниш, ходех по вода.

А после срещнах дъно с пясък.

Загребалите шепи суета

не пускаха, за да мирясам.
 

Аз с тебе прелетях през небеса,

които никой не е виждал.

Очите ми попиха светлина,

която несънувана приижда.
 

За тебе ми прошепна пролетта

и устните ми цъфнали коприни,

се втурнаха. И всичката вода,

отприщена в душата ти, отмина.

 

Внимание! Искам да кажа.
Чудесно е, как от една скромна живейска ситуация можеш да изграждаш поетични красоти. Дар е. Пази си го.
Ако аз виждам маса, ти виждаш ...
ами ако можеш да го измисля, нямаше да те откроявам. Ти какво виждаш?

Чудеса... :)))

Светеща!!!!!!

Светулка... ;)))