Дела Раи и Ясен Ведрин

Калинката на твоя трепет мил

отново ми е кацнала в ръката.

Когато моят свят те е открил -

как пролетна, дъхтяла е съдбата...

 

От мирис на дървета и треви

словата са ухаели навярно -

на нежности от приказните дни,

в които сме се влюбвали пожарно.

 

Сега си тук - с притворени крила.

В завръщане при мен. Подобно спомен.

Оставам в плен на твоята душа.

Ела във мен и не бъди бездомен!


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=179374

ухае ми на прекрасности от теб...
и в плен съм на словата ти *

Нощта ме окъпваше в сънища чудни.
Луната запалваше нощен пожар.
В очите ми лудваха циганки блудни
със кръв накипяла и с дъх на нектар.

На мрака ме парваха лудите ритми.
Небето потръпваше в такт със дайре.
В кръвта ми избухваха макове ситни.
Със танц див живеех, със танц и сърце...

Чудодейнице, това второто стихче,
като картина е..

Сънувала съм го.. живяла съм го.
Красиво е.. сърцето Ти