Дела Раи и Ясен Ведрин

От свършености с бели нощни зъби

пак вие болка, свита на кълбо.

Морето в мен вълните ще прегърби.

Брегът ще вае пръстени сребро.

От благостта на свойта пълноценност

животът ни прекрачил е мига.

Едничък взор - в желана приютеност.

Далечен кораб - в близка самота.

Пристанище на мойто безпокойство

в миражната прозрачност на света,

очаквай кораб в бъдното, на който

платната ще са дъх от любовта.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=178605