Беше прегръдка. И топла. И свята.

Беше подарък от Бога за нас.

Бе пропиляна съдбовна разплата.

Беше... И свърши в един тъмен час.

 

Как се боях да повярвам отново!

Колко убийствена чужда тъга.

Как се наляха крилата с олово.

Как част от мене внезапно умря.

 

Бурно се втурна в света ми тъгата.

Грабна сърцето, очите, ума...

После погуби през болка душата.

Тръгнах. Свободна. Умрял бе съня.

ЛУННА НОЩ


Път през градината - дълбок като глътка вино.
Бавно към храстите води ме тихият път.
О, под луната, когато небето е синьо,
даже пейките в здрача цъфтят.

Тегли ме тихото. Скиташ ли с будно сърце?
Твоят прозорец към златни съзвездия гледа.
Нощ, и далечна, и бледа,
гали чрез вятъра твоето близко лице.

Невероятно е ! Сякаш Чудо чете в душата ми пребърква я и изважда всичко на показ ! Люлее ме и ме омайва с красота !
Merlin