Защо ли

болка стара ме прихваща

понякога и в сънищата прашни?

Защо ли всичко

е незабравимо

и няма как да стоплим свойте зими?

Отмерен на пространството в покоя,

пулсира моя ритъм. Дума моя

подхваща стари песни с нови страсти.

И всичко в мен цъфти.

Отново расне

онази радост в спомена стаена,

която е от болка преродена.

Далеч напред

когато остареем,

на тази своя радост ще се греем.

Защо ли болка

стара ме посреща

на онзи праг от грешност и безгрешност,

налива вино в думи отлежали

и буди в мене спомени заспали.