Когато си отиват

едно след друго чувства

и нещо през душата прогърми,

тогава ме изпиват

пак думите ти – лустро.
И вярата в сърцето ме боли.

Когато те осмислям

дълбоко съм сломена

от твойта безразлична същина.

От болка ме проклина

днес цялата вселена.

А болката ми само теб побра.

Когато нежно гинат

копнежи. И мечтана,

осъмвам ослепяла от сълзи,

зората в мен застива.

А вятърът с покана

танцува с мойте приказни коси.