Разпиляха ме лъчите на луната

сякаш звън край нас тревожно зашептя

и прегърната душата ми от вятър,

в твоя свят се втурна бурно и примря

от целувката на топлите ти устни,

от въздишката на твоите ръце.

Ти щастлив заспа, в косите ми разпуснати,

пил от огъня на моето сърце.

 

просто не е истина..

Нали, нали...? Хахахахахххх....

Да. Ах аха аха ах.....

Ах, ах... Помниш ли онзи вълшебен стих на Калин Донков:

"Buryata - gorska nevinna beda,
ne ni otmina.
Hrusna v chereshata. Tropna v zida.
Ahna v komina. "