Опивам се от устрема ти волен,

опивам се от огъня в очи,

от тихия копнеж, от смях доволен,

от нежна страст на пръсти, от следи

рисували отново Път за двама,

рисували екстазна красота.

Опивам се – дори да си измама,

не спирай! И докоснал ме с душа

изгаряй ме, отнасяй ме в безкрая,

обичай ме до дъно. И прости

когато тръгна! В своя път ще зная,

че само с теб съм имала мечти.