Празно ми е. Кухо. Вътре в мене.

Болка ме пронизва в своя бяс.

Гаснеше сърцето на колене.

Празна съм. Излишна съм си аз.

 

Бях докосната. До съвършенство.

Чудна се разпаднах на звезди.

Срещнах те - и мъка, и блаженство.

После сбърках пътя с теб. Прости!

 

Празна съм. Пресъхнаха сълзите.

Нещо прокънтя. Осиротях.

Нека има клада за мечтите.

Сбъднахме се. В истина и грях.

 

:o)
:o(

:)))

Една приятелка имаше навика да казва, че отдавна се чувства като празен куфар, някога пълен с мечти.

Но продължи да мечтае . (:

Понякога плача от щастие. :)))

Понякога празнотата ми е щастлива,
и се радвам, че има хора, които чрез световъзприятието си ми напомнят коя съм.
Вдъхновителка такава)
Няма да хабя думите повече, ти достатъчно чувство си изразила в своя стих,
само си мисля.. охх, хрумна ми.. хах ах
че може би в прифила си за професия трябва да напишеш "муза")

Да вдъхновявам е... един от талантите ми. :)))
Иначе следвам моето си Дао дъ Дзин...