В откраднатата тишина,

в която чуваш всичко светло,

бушува моя безответност,

която призовах с душа.

 

И пия топлите слова,

които раждат в болка сляпа,

онази неприета напаст,

в която блъска се кръвта.

 

Сълзите - облачна роса,

над мислите ми обич сеят.

Вълшебни струни в мене пеят

в откраднатата тишина.

 

Аватара ти е сякаш илюстрация.
Разтворена в пространството, чувстваш с всичко.....

:))))

Много е чувствено.

... това е друга песен. Усмивка. Открадната от тишината.
И даам... "Разтворена в пространството, чувстваш с всичко....." - понякога ме виждаш много ясно. И ме държиш здраво за ръка... Хубаво е, че те има! :)))