Още не са се наспали очите ми,

но бързат да срещнат навън твоя ден.

Още са жадни за полет мечтите ми,

но вече изпълваш ме, молиш за мен.

 

Още дъхът ми превръща се в истина,

но мойта въздишка прелива у теб.

Още съм свята, човешки помислена

изповед, в твоя духовен вертеп.

 

Още си демон с душа от невинности.

Още си мрак, сполетян от звезда.

Само, че в мойте житейски повинности

все те разплащам свещено с душа.

/из "ЛъЧист Копнеж", 2006 г./

Май пак съм закъснял? И съм само човешки помислен, мда. Понякога ми се ще да съм невинен, за да ме прегърнеш. )
Гош

Ти като ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял. Смях. Добродушен.