Понякога е нужно да си даваме сметка, че всичко в Природата, бидейки вдъхновено от Любовта на Създателя, притежава с достойнство своята дуалистична същност докато не се превърне в каузалното си Единство. Пораснах съзнателно когато разбрах, че всичко в мен се случва едновременно – топлото и студеното /как ще знам, че ми е студено ако не нося в себе си топлото?/, тъмното и светлото, далечното и близкото и узнах, че всъщност другостите на полюсните усещания ни правят цялостни и пълнокръвни същества.

     Щастието и Страданието в Любовта са Състояние на Едновременност, която ни съпътства неизбежно. Те са като Учителят и неговата Сянка. И знаейки, че „колкото по-голям е един човек – толкова по-голяма сянка хвърля”, то най-висшите в йерархията духове, вероятно търпят и най-големите страдания. Изкуплението идва едва тогава когато сме го избрали със свободната си воля и сме платили цената, осмисляйки ценността на Живота и смисъла на Смъртта.

     Спомням си Св. Великомъченица Екатерина, одарена с неземна красота и мъдрост, от мига, в който душата й се изпълнила с  Божествената любов и мислела непрекъснато за своя небесен годеник. Ставайки невяста на Христа, тя коленичила смирено, а войникът отсякъл главата й пред погледите на опечаленото множество. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина. Това се случило около 305 година. Но оттогава нищо не се е променило. Затова често провиждам истината в думите „За влюбената жена, мъжът е сянка на Бога.”

     Защо избираме да страдаме, когато е достатъчно само да обичаме!?

Насоченото навътре „Аз” има Път към Духовната си идентичност. По този Път случва своето си бягство – от Самотния до Единствения. Еволюцията на съзнанието ни върви през собственото ни разгръщане на Духа, тръгвайки от подсъзнателното, през себесъзнаващото до свръхсъзнанието.   

     Това практически е свързано с промени в мозъчния ствол, лимбичната система, неокортекса, моделите на електрическите вълни на мозъка, синхронизацията на полукълбата или дисбаланса на невротрансмитерите и пр.

     Приспособяването на всекиму към принципа „което е добре за мен е добро”, може да роди един много умен нацист, който обаче в духовната еволюция на всеки отделен индивид, е стъпало надолу.  Познавайки критичното значение на всяка своя постъпка, грешейки ние знаем, че го сторваме и това отново е Едновременност.

     Доста често грешим, осъзнавайки грешката. Казваме, мълчейки. Получаваме, давайки. Приемаме, отхвърляйки. Обичаме, мразейки. Откриваме, забравяйки. Тъжни сме от щастие.

     Всяко общество има свой Център на Гравитация. Този център е вид магнит за индивидуалната личност и според Избора й я низхожда или въздига. Културния център на гравитация – магнитът, може да бъде архаичен, митичен, рационален и екзистенциален при средното ниво личности. Но при редките, ценните индивиди, надарените, творците, които са развили и достигнали до по-висши нива на съзнанието /често на много висока цена/, тези нива  се наричат психично, проницателно, каузално и недуалистично /виж Юнг, Дако, Уилбър, Кант, Декарт, Аристотел и Ницше./  

      "Подобно на тайнствения език Кохао Ронго-Ронго и езикът на човешката душа все още не може да бъда разбран. Психолози, философи, политици, музиканти, художници, певци, писатели и всякакви артисти напразно се мъчат да разгадаят този странен език. И също както статуите Маои се взират от скалистия бряг на остров Пасха към необятните хоризонти на океана, така и ние хората сме вперили поглед в необяснимите неща от живота си.
И не можем да разчетем дори собствените си мисли."

      Понякога човешкия живот е въртележка на абсурда, но Избора да Сме или не, е лична и неотменима наша проекция, която остава за нас в спомените на Вселената. И стоейки всеки по Сократовски пред собствения си Кръг на Зенон, откриваме непрестанно Колко много вече знаем, че Нищо не Знаем...

Но не бива да спираме да търсим и откривателстваме в опитите да се провидим, узнаем и проумеем, защото както е рекъл чудният Бърнард Шоу „Опитите не се броят – важен е резултатът!”

...към загадката "дуалност-едновременност" неизбежно ме отведе чак при Великия Хермес - "Майсторът на Майсторите"... и неговият четвърти "Принцип на противоположностите":
http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=26

Продължавай да радваш Духа!
Усмивки.Утринни.

"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион
NB!... Никой да не бърка Добро и зло. Те може да са противоположни, но никога не са равнозначни!

Syrdechni pozdravi i zivnineniq za shrifta :) otnovo radvash vsichki koito te chetat :) pri teb rezultatyt e otlichen :) tyrsila si namerila si :) nie shte sme ti sledovnici :)

От всичките 5 анонимни, които харесвам само ти остана нерегистриран. :))) Защо не промениш Това?

народната мъдрост: "Апетита идва с яденето" така и за да се научи човек да открива причинно-следствените връзки трябва да има търсения в тази посока. И колкото повече вкусва човек, толкова повече започва и да му се услажда... Така и с познаване на нашето естество и трудните въпроси пред които често се изправя то...

Ти си една чудна и мъдра, ходеща приказка. :))) А и знаем, че всички отговори са в нас и безкрайни са нашите възможности.