Душата ми след вятъра се скита

и всяка нейна стъпка е сама.

Душата ми, разкъсвана, връхлита

над твоите замръзнали слова.

И няма как, от кръпки сътворена,

да сгрея своя поглед от печал.

Очите ми се молят, но студени

с ръцете ми прекършени от жал.

Душата ми – накъсана магия,

изплетена от думи и екстаз,

рисувала пак свят, през който ние

избягахме от собственото Аз.

Прости, душа, че толкова те късах!

През всяка нощ, за всеки миг прости!

От своя огън, вместо да възкръсваш,

сърцето ми убиваше с искри.