Прочетен: 3068 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2022 19:56
всички си идват от морето
заредени с думи от пясък
и думи от вълни,
почват да пишат стихове,
да декламират
трескаво.
И навсякъде.
За нощите,
с погубена младост и
лъжливи звезди.
И аз питам:
За какво е младостта?
За какво е да живееш от лято,
до друго лято,
с поемане на дъхо
под Елхата.
Скромно хранене.
Нескромни очаквания.
(А то...
Имало вече гурута
или май бяха ко"чове
на тема:
Контролирай
очакванията".)
Съхнат дървета.
Нощем палят други.
И съхнат отново.
Между гръмотевици
трупам монетки
за кръчмата,
с песни за любов.
Но все пак питам:
За какво съхнат дърветата?
За какво е любовта?
Ако не можеш
да видиш себе си
в огледалото...
С толкова много погубени
очаквания.
Има много мъдри отговори.
В книги
с правилна орнаментика
и позлата.
(50 лв в Хеликон,
твърди корици.)
А и всички си идват от морето.
Декламират стихове.
Солени,
голи или облечени.
И тука питам:
Усетихте ли вкуса на рибата?
Или това е металът на кукичката,
който познавам,
и който хладни
на небцето