Ние сме Вода. Нашите най-важни органи – Сърцето и Мозъкът се състоят от Вода. Нашето тяло реагира космически на цялата Природа, защо тя се създава и пречиства чрез Вода. Вода, вода, водата.... Всичко е Вода! Дори огънят..., защото водата гори, но и гаси.

Когато се потопих в Свещената река Йордан, водата й - зелено блаженство, ме обгърна с такава невероятна любов – реката, която няма извор, а идва от Бога чрез дъждовните  целувки на четири спускащи се по скалите потока в планината Хермон, реката, която сама избира  пътя си и има душа.

Давидова лира знънна божествено в мен. Следвах пустинника Йоан Предтеча. Чувствах всички води едновременно като свещенодействие в себе си. Усетих тайнството на  Божественото Кръщение. После видях лицето си на снимките докато се разхождах сред водите – бях озарена от вътрешна радост. Светех! Химни звучаха в пространството ми празно от грижи. През кожата ми влизаха кристалите на свещената река и чертаеха в мен усещането за великата мощ на природата да ни сбъдва по свой образ и подобие. Разплаках се. Хармониум запя в недрата ми. Огромни сомове се усмихваха с негата на разбиращи чувствата ми. Спомних си францисканския монах - обета за мълчание отстъпи през усмивката и думите на благодарност, а благодарните бяхме ние. Сякаш обща аура покриваше малката ни възхитена група с блаженството и хармонията на съпричастието да преживеем енергията на това място. Ярденит. На това място, хиляда години преди Спасителя прекосил Йордан свети цар Давид, бягайки от собствения си син Авесалом, възстанал срещу баща си. На това място са преминавали реката и светите пророци Илия и Елисей, а вече в христианско време оттук е преминала Йордан преподобната Мария Египетска. Днес за събитията, станали на Богоявление напомня намиращият се недалеч гръцки манастир “Свети Йоан Предтеча”. От ХІХ век това място се нарича още “Брод на поклонниците”, заради многото поклонници, които идвали тук да се измият във водите на река Йордан.

Не искахме да си тръгнем оттам. Не ни се тръгваше. Стояхме дълго под огромните евкалипти и се реехме – всеки по свой начин, с духа на реката. Някои от нас сънуват нощем река Йордан и се събуждат преизпълнени с бълбукащо-бликаща енергия. Други само я извикват в погледа на съзнанието си и заспиват блажено. Благодарна съм, че река Йордан тече през мен оттогава и я чувствам в кръвта си.

Самото име „Йордан” съдържа уникална аура на покръстването и означава едновременно „Свещена река” и „Благословена земя”. Кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан е един от 12-е големи, т.нар. Господски празници, в Православната църква. Рождество Христово и Неговото Кръщение, когато се явява Св. Троица, са свързани помежду си и разкриват тайната на Богоявлението. В древността някои от православните църкви са ги празнували заедно като общ празник, т.нар. празник на Божиите явявания.

Има хиляди поклонници станали свидетели на чудеса, случили се на река Йордан по време на празника Кръщение Господне, което Йерусалимската Църква отбелязва на 19 януари. През 2006 г. след традиционното освещаване на водата, Йерусалимският патриарх Теофил III в съслужение с Филаделфийския митрополит Венедикт извършвали чина по велико освещаване на водите. След молитвите йерарсите едновременно хвърлили от двата бряга на реката сребърни кръстове, закачени на дълги верижки и окичени с цветя, след третия път там където патриарх Теофил хвърлил сребърния кръст, река Йордан се развълнувала и спокойните й дотогава води потекла обратно. Очевидци разказват, че реката се запенила, появил се водовъртеж и течението се обърнало обратно за няколко минути.

Река Йордан е истинско енергийно благословение за потопилия се в свещеността й вярващ човек. Преживейте я!

 

РЕКА НА ЛЮБОВТА

Ясен Верин

Намериха се нежните различия
на нашите обречени души.
И нещо свято шепне ми: Обичай я,
дори скалите в теб да разруши.

Река е тя, и търси свои проломи.
Не може от прегради да се спре.
Не ще се свие тиха в ореола ти,
но ще потърси вечност и море.

Река е тя. Разлята от коритото.
Молитвена за силни дъждове.
Отпий я. Ще желаеш неизпитото.
Потъвай в нея. И ще те зове.

Река е тя. И в чистите й извори
разпален огън ражда свой скрижал.
А в капките й, чувствено пронизани,
на светъл бряг от нежност би изтлял.

Река е тя. Бучаща. Развълнувана.
Преграда в теб не ще я удържи.
Преплуваш ли я - пак е непреплувана.
Изпиеш ли я - жажда ти тежи.

Река е тя в живота ти! Обичай я!
Любов ли е - сърцето не греши...
Намериха се нежните различия
на нашите обречени души...

 

ако тази река пресъхне... този свят ще загине...

благодаря!

Морето беше бурно с вълни до 2 м. Стоях на брега и ме обливаше морска пяна. Прибрах се в къщи заредена с енергия, все едно че съм била на р.Йордан, е нямаше евкалиптови горички, но и морската градина е много добре подредена и поддържана.
Поздрав, морски!

Излизам от разказа ти в хармония със себе си и света около мен, защото заедно с теб се потопих във водите на свещенната река. Само благодарностите ми едва ли ще стигнат, за да заявя моите почитания. Най-силни ръкопляскания!

Признание ти е да раждаш КРАСОТАТА!

г-н Идън

Надявам се да оцелее. Тази година е променила руслото си и вече не се влива в Мъртво море.
Язовирът, който се строи в Йордания може да унищоже реката, да. Но всъщност тази река не се влияе от обикновените закони. Мисля, че ще оцелее. :)))

Признавам, признание и призвание ми е да обичам такива неща, да усещам енергията им и да ликувам потопена в тях. :)))

Потапяй се когато можеж. Усмивка. Слънчева.

Морето е любимата ми вода! И е живо същество. :)))

За мен е Радост! А Хармонията е Дар, който създавайки трябва да умеем да пазим. :)))

Ех..
Обичам я тази Вода :)
Водата и Кристалите са ми любимост :)
Потапяш

Потопен, плуваш добре... ;)))

Благодаря за чудесното пътуване! Преживях всяка твоя дума, почувствах се като озарена!
Поздрави!:)

Непременно отиди някой ден. Имам разказвам още... :)))

жива и затова дава живот. Морето , реката където и да е. :) Тя успокоява и зарежда. :)
А щом има още за разказване .... :)
ще четем :)

... призВание, може би, а?

... и аз това казах! ;)))

а стиха е великолепен!
Поздрави!

Да!