Chernomen - Isihia "Черномен" е приписка на светогорския монах поп Исай за битката при Черномен от 1371 г. - първия и последен кръстоносен поход на православното християнство срещу турците. В това парче на чист старобългарски говори Васил Михайлов ВЪСТАНИЕ НА УГЛЕШ И ВЪЛКАШИН. Приписка на светогорския монах Исай от 1371 г. Тогава Бог бе излял гнева си над християните от западните области, тогава деспот Углеша вдигна всички сръбски и гръцки войски и брат си крал Вълкашин и други мнозина велможи, нещо около шестдесет хиляди избрана войска, която тръгна в Македония да изгони турците, без да помислят, че срещу Божия гняв никой не може да се противопостави. Те не само не изпъдиха турците, но сами люто пострадаха, защото бяха избити и костите си там оставиха непогребани; други, множество голямо, погинаха от острието на меча или бяха закарани в плен; трети, малцина, бяха сполучили да се спасят и да се върнат. Никога ухо не е слушало или око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад. Такъв глад настана тогава, какъвто никога от създаването на света не е бивал и какъвто, Христос милостиви, да не настава никога вече. Които пък се спасиха от тази напаст, те по божие попущение биваха изпояждани от вълци. Денем и нощем те нападаха и разкъсваха хората. Уви! Какво прискръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обърнали на слаби женски сърца. В това време се довърши, мисля, и седмият владетелски род на сръбското племе. И наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите. Но, вярвайте ми, не само аз, който съм неопитен във всичко, но и художественият някога у елините Ливаний не би могъл да опише неволите, що се изсипаха над християнския свят в западните области...

https://www.youtube.com/watch?v=InWjAI-U6dk

   

У нас Цар Иван Шишман е бил 1 от 4та български царе владетели на разпокъсаното на 5 части някогашно велико българско царство. И когато идват турците, започват от Първия, а другите 3-4 братя и владетели се гушат, без да съзнават, че са следващите по ред, пращащи народа български в 5 вековно иго. Пеем песента за Иван Шишман... А не протестираме, че не помага на братовите българи при цар Иван Страцимир и т.н.
В случая 60 х.войска на Вълкашин е срешу 600 хил.турска съмзна войска. Сеч, смърт и унищожение на народа или помохамеданчване (прием на друговерие) в името на оцеляването на етноса ( в случая -българския)...

Млади българки от атеистични родители се женят без задръжки за разноезични и друговерски момчета, по любов... И кво, сечат клона на онези българи, които избегнали мюсюлманството и секирата. Тогава по-добре би било на се помохамеданчат неприелите друга вяра, но да остане булгарският клон жив и да се възпроизвежда. Вместо днес, след 2 века да се отсича завинаги... При това без принуда, без ятагани и саби.

В своя “Царственик”(1844) Х. Павлович пише:
“Йоан Шишман им прати от Дакия помощ 15 000 души българи и власи”.
Подобна е и цифрата на войниците от Ахтаровият препис.
Броя на войниците е силно преувеличен защото цялата християнска войска надали е надхвърляла 20 000 човека.
Поп Харитон в своята “Първа преправка на История славянобългарска” отбелязва:
“Цар Йоан Шишман от Загоре и Дакия също изпратил войска на помощ на Вукашин - около 115 000 българи и власи”.
Идентично е написано и в Рилската преправка. Тук цифрата на воиниците е силно преувеличена.
Кой обаче е упоил войската , за да бъде победена , това е бил цветът на събраната Християнска войска срещу агаряните !
Историята мълчи , кой е направил комплот срещу българи и сърби ! Някой грък или някой венециански търговец?

но същността им си е варварска. С пари не може да се купи нито благородство , нито доброта. Станаха много меркантилни , но няма да са щастливи.
Ще го разберат момичетата , но късно.
Майка викаше: Мачка да е , от сой да е ! Трябва да се подбира !