Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2023 15:38 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 199 Звуци в ухото
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.03.2023 19:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 199
Звуци в ухото


image

image








Знам, знам за войните!
Знам, че се водят, за да се завоюва най-ценното, което хората са създали – градовете и скритите им богатства! Те воюват, рушат и съграждат след това!
Колко прилича на човешкото съществуване, нали!?
В духа на града е заложена градивната творческа жажда на човека, оплодена от разума му, а във войната – изпепеляващите лъчи на обожественото от човека Слънце, родили живота.
Ритмично, в повечето случаи, без времената на войни, безапелационно - то създава живот, дарява го с разум, експлоатира ги и накрая унищожава, за да ги създаде и унищожи отново, а плодовете от живота на всеки живял, сякаш са малките стъпки, които вълните на времето с огромно удоволствие поглъщат и изтриват, като че ли завинаги! Но идват други и те започват отначало да творят и да създават града чрез разума си.
Градът!
Но, кой го притежава, кой владее духа му и красивите му жители?
Кой?
Няма кой да ни каже, дори времето, дори слънцето?
А, може би, войната знае?
Войната ли - да тя, никога не е отсъствала от живота на човека!
Ако и за миг му липсва, той си я измисля. Все има, за какво да се бие и умира - за храна, за земя, за власт, за религия, за спорт, за здраве. Войната е перманентна и е винаги с нас, стаена и мъдра, жестока, бурна до вулгарност, плаха или смела, тя е непрекъснато тук и човек се опиянява от нейното присъствие, така -
както, когато замечтано слуша „Таис“ на Масне или рапсодия „Испания“ на Шаврие. Утре ще слуша арията на Калаф или хабанерата на испанската циганка, или може би - цигулковия концерт на Бетовен, изпълнен от Шеринг, а нейде, нейде умират бойци или мирно население, я в Дамаск, я в днешния Вавилон, я в Сана.
Някой друг ден ще онемее пред гласа на Борис Христов, на Павароти, Доминго и Карерас, на Джили, на Елена Николай, на Калас или Съндърланд, на Димитрова или Френи, а заедно с божествените звуци от човешките гласове, ще трака убийствено повтаряемото тракане на автоматично оръжие и свистенето на насочваемите ракети въздух-земя!
Отнякъде долитат чаровните звуци от „Хофманови разкази“ на Офенбах, а от другата страна се преплитат трелите на доноса и интригата, за да ги гушнат в прегръдката си, подкрепена от измамата и нейната печалба.
Възвестяват „Триумфалния марш“ от „Аида“, а там - покрай топлите води на Нил, падат главите на религиозни водачи и бойци, борещи се за своя Бог.
Светът не се е променил от сътворението си!
Променя се само ефикасността на оръжията!
И хората пеят!
Но, заслушайте се – пеят нехармонично, нестройно, така както се различават по своите качества и недостатъци, по своята външност, стремежи, култура и интелигентност, по това, което могат и творят.
Несъзвучен е човешкият живот, а се чудим – защо има войни?
Войни е имало, има и ще има - твърди Хераклит.
Те движат света, мисля!
Но, защо никога не се е водила война за разум, защо всеки смята, че Природата или Бог са му дали достатъчно, дори, в повече и че може да дава, и на другите, и пак да му остане достатъчно! Човекът винаги ще е или убиец, или жертва, разследващ, или камикадзе, професионалист, или обикновен гражданин, ще заповядва, или ще е изпълнител - той непрекъснато ще воюва, той винаги ще е на война! Ежедневно, денонощно, със себеподобни и с природа.
Войната, като че ли, е майка на всичко!
Така отлита и животът му – подобно на звука, живеещ миг, отново се появява и пак умира в миг.
Защо ли?
Защо руши създаденото?
Светът и неговият Създател, според питагорейците, е съставен от числа.
Следва ли от това, че така създаденият свят е една стройна архитектурна система за създаване и унищожение?
*
Остарявам като всеки жив, дори, да не искам - бавно и забележимо, безвъзвратно, и всичко започвам да виждам в неговият разрез, отчитам елементарността на предметите, сложността на явленията около човека и човешките отношения, всичко започва да ми омръзва, всичко, което преди съм харесвал и обичал, може би. Съзирам безсмислеността и ме учудва ненаситната жажда за власт и богатство, удивлявам се на упоритостта да се притежава на всяка цена, замислям се, питам се, за какво живеят тия, само за това ли? Струва ми се елементарно, но те нямат и не могат да имат друго, подчинени на тази си жажда!
На Земята са живели милиарди господари и богати. За някои, само за единици, се носят легенди от хилядолетията преди.
Е, и…?
Едно, единствено е творчеството! То, никога не омръзва! То е пътя към съвършенството!
То те прави човек, а не свиня!
мп /14-15 август 2015 г. image    



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1380525
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031