Излитат от сърцето пеперуди,
от миглите се сипе звезден прах,
нежността във сила се събуди,
по устните разцъфнала от смях.  

Такава непорочна, вездесъща, 
отронва се като листо от цвят.
Една магия вечна се завръща, 
с плода си да засити всеки глад.  

Разлива се, разперена високо,
нектара и бълбука вътре в мен.
В Земята, корена ми е - окото,
Безкрая, за да видя съвършен.  

Алани Мени  28.03.2024г