А дали всъщност тя ме напусна
или аз й посочих вратата?...
Беше дързост и гняв. Беше устрем.
Беше огън и студ. Бръснещ вятър.

С мен живя във хармония странна -
симбиоза на жертва и хищник.
Аз от своята обич я хранех.
Тя мечтите ми бавно разнищи.

Беше подла. Изискваща. Властна.
Беше трънче, в сърцето забито.
Беше грешна рецепта за щастие.
Настанила се в мен, без да пита...

Тази ревност... Неканена лудост.
Колко нощи осъмвах със нея!
Беше болка. Но беше и Чудо.
Страстен порив. Импулс да живея.

А когато най- после си тръгна,
победена в двубоя, излишна,
аз тревожно на прага се спънах -
любовта ми бе спряла да диша...

Тази обич всесилна, която
се превърна за миг в непотребност...
Не успях да я върна обратно.
Просто... липсваше дозата ревност.

Бианка Габровска