Усетил ли си мое саудаде
когато нощем сънно ме прегръщаш?
Когато се разстилам над земята.
И дълго с теб ме няма (до завръщане). 

Разлистил ли си спомените мои
да видиш колко празни листа има?
И как света през вятърни завои
завихрил е любимости незрими? 

Осмислил ли си всичките небета,
в които пак танцувахме от жажда?
Не гледай в моя свят – отдавна светя,
но ти от мен запомнил си миража. 

От бавна меланхолия пониквам
в ръцете на задъхани китари.
Поискай мен, не искай друга никоя!
Фадо съм аз. Вземи ме! И изгаряй...

 

От лат. Fatum – Съдба

От португалски saudade – самота, копнеж, любовна мъка, носталгия

 

http://www.youtube.com/watch?v=GquTOv-Dr08

Настръхнах! Страхотно е! Много, много сила има в тези стихове!

...Притихнала , тиха ,нежна в тихото на здрача червеникаво-лепкав топъл на стаята , една сълза проблясва , докато мрака и светлината пищно по голото тяло фадо творяха - чуден миг , ухаее !