Вие се сякаш провлачва живота.

Вие се някак, но не е река.

Пее, извива се в път към Голгота.

Вие се, вие, а не е змия.

 

Пее ли, пее езически песни.

Нишки преплита подобно лоза.

Вие се, вие с вълшебства нелесни,

в сребърни струни на чудна съдба.

 

Вие се лудо, подобно на вихър.

Стъпки оставя от танц на Луна.

Вие се, вие, а после затихва,

бродейки в мойта душа с Любовта.

в поетичен танц на душата!:)

Живот! :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/01/28/tancuvam.283273

Много самотно ми е някак...почти страшно.
Не знам защо.Иначе е много хубаво. :)

Пътят в преспите се вие,
в пустинни пясъци се крие,
следва танцът на Луната,
вдъхва и парфюма на цветята...
Вървя по него денонощно, не подвивам крак!
Редувам лед, жарава, стръмен камънак!
Прашинка в този космос, дишаща любов -
очакваща копнежно своя благослов!

Виж ти,не бях се замисляла по този начин за живота,но ми допадна.
благодаря ти!