Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
02.12.2009 15:47 - Хазарско сбогом /ин мемориам/
Автор: wonder Категория: Поезия   
Прочетен: 1715 Коментари: 8 Гласове:
22

Последна промяна: 02.12.2009 16:01


И хлябът беше път насред житото.
И пъпът беше слънчева луна.
Пътеката – по-куха от ждрелото.
Животите - по-гъсти от мъгла. 

Хазарите виреят в плодовете
с опърпана от нежности душа,
солени като сълзи от сърцето,
поронващи усмихнати слова. 

„Пейзаж рисуван с чай”- светът говорещ
на „стъкления охлюв” из калта.
Отиваме си всички. И сме хора.
Сбогувам се, до следваща луна.


В памет на  таткото на Хазарския речник и на магическия реализъм!

Милорад Павич е роден на 15.10.1929 г. в Белград. Сръбски прозаик, поет и литературовед (сръбска литература 17-19-ти век, специалност барок и символизъм), преводач на Пушкин и Байрон, университетски професор. Изнася лекции в Нова Сорбона - Париж, Виена, Равенсбург, Фрайбург, Белград, Нови Сад. Член е на Сръбската академия на науките и изкуствата. М. Павич е автор на много романи, стихосбирки, сборници с разкази и драми. Книгите му са преведени над 80 пъти на различни езици. Живее и твори в Белград, където но 80-годишна възраст почина от инфаркт на миокарда на 30.11.2009 г.








Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - жалко
02.12.2009 15:54
ще ми е мъчно, но все пак винаги ще остане една принцеса атех, да ме утеши, един поручик софроний да ме целуне и една партия шах , която да не_довърша
цитирай
2. wonder - sowhat
02.12.2009 15:58
Ще ни останат много неща... Дори едни Прибори за писане, един наръчник за гледане на карти таро, няколко червени, зелени и жълти намигвания към утрето и един напушващ вселенски смях отвъд всичкостите ни.
цитирай
3. 777 - Сега разбирам. Царство му небесно!
02.12.2009 16:23
"На това място лежи онзи читател, който никога няма да отвори тази книга. Тук той завинаги остава мъртъв."
както казва сам.
цитирай
4. wonder - 777
02.12.2009 16:33
http://www.youtube.com/watch?v=Nwv1O1lIaIs&feature=related
цитирай
5. анонимен - Много добро, Дел!
02.12.2009 17:56
Иска ми се и аз да споделя няколко негови мисли тук. Беше ми от любимите автори. Мир на душата му!

"Френските и испанските критици отбелязаха, че съм първият писател на 21 век, макар че живях през 20 век, когато трябваше да се доказва невинността, а не вината."

"Най-големи разочарования са ми донесли победите. Победите не могат да се изплатят."

"21 век започна за мен в Белгард под бомбите на НАТО през 1999 година."

Iv
цитирай
6. tili - Почит към този велик
02.12.2009 18:07
мъдрец!!! И аз пуснах постинг за него. Осмелявам се да го чета понякога и ето ме - жива съм.
Благодаря ти ;-)))
цитирай
7. анонимен - "Усмивката" на Де Андраде за теб :)
02.12.2009 22:18
Май че беше усмивка,
усмивка май отвори вратата.
Бе сияйна отвътре
усмивка, бе примамливо
да си във нея, да си хвърлиш обвивката,
гол да останеш във усмивката.
Да си потичаш, да мореплаваш,
да умреш вътре в тази усмивка.
цитирай
8. inel379 - !!!
05.12.2009 12:44
"Само хляб, дрехи, обувки и омраза човек може да харчи в големи количества - мислеше си госпожа Амалия в Пеща. - От всичко друго: любов, мъдрост, красота има много повече, отколкото сме в състояние да употребим. Винаги твърде много скъпоценни неща и никога достатъчно обикновени..."
(„Пейзаж, рисуван с чай")

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15174163
Постинги: 3225
Коментари: 32055
Гласове: 194043
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031