Всеки Моцарт си има по един Салиери –
зъл мерзавец-завистник с по-дребен талант.
Той не може от злоба своя гняв непремерен
да прикрие. И бълва катранен фонтан. 

Всеки гръм в силна буря има своето ехо.
И светкавичен миг проповядва финал -
как завистникът дребничък търсел утеха
от твореца с велика космична печал. 

Всеки въглен изгаря, но цапа с чернилка
светли пламъци в сгряти от Бога ръце.
Хей, завистници, дребни, нищожни мътилки,
вън от храма на всяко велико сърце!

 

Така точно и силно е казано!
Поздрави!

Мерси, Слава! :)))
Нали знаем, че "Което не те убива те прави по-силен!" /Ницше/

Хей, завистници, дребни, нищожни мътилки,
вън от храма на всяко велико сърце!


Благодаря ти за насладата!

"Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма." Бертолд Брехт
А ти го можеш!!!

Облаците са сгъстена светкавична вода, точно както сълзите са сгъстена светлина, remember?

Що се отнася до "чукчето" - ковем здраво, брат, ковем и дялкаме. Най-много себе си... ;)))

Когато преминаваш оттук ми става топло, топло...
Усмивка. Вятърна.

Прекрасно е! И толкова прямо, като шпага забива острие. Благодаря ти, че те има!!!

Поздрави и поклон пред силата на словото и красотата на душата ти!

"Всеки въглен изгаря, но цапа с чернилка

светли пламъци в сгряти от Бога ръце."

А в сгряти от Бога ръце въгленът може да сътвори чудни рисунки...

Ekzoti4no ,kogato zabie6 6paga...v ubiizite na krasotata,
I az se radvam,4e te ima.

Само талантливите и страдащи, добронамерени и топли сърца знаят и могат... :)))

Благодаря ти, Слънчице! :)))

Даам... така е ако си Художник, а не драскач.
Усмивка. Топла.

Мерси, милейди! По-скоро е меч от светлина! :)))
Само грозните духом убиват Красотата и Прекрасното!
Защото са лишени от онзи поглед зад очите, за да Видят.

"Всеки Моцарт си има по един Салиери –
зъл мерзавец-завистник с по-дребен талант."

Право в десетката! Имаш един стих в първото издание на Скитницата, дето ми го подари като се видяхме при Линда. Казваше се "Мерзавеца" и пак беше като духовен шамар. Да си жива!

Помня! И адресат си имаше. ;)))))))))))))))

На ти го:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/05/15/merzavecyt.192756

Душата ти... прости ли им?

Огорчението не е от това, което конкретно се случва на мен, което конкретно се случва на някого, а от факта, че подобна воля убива нещо повече от мен, нещо повече от всеки като мен, а това са онези неща над които има право само Негово Светейшество Бъдещето!

Огорчението ми е, че в някоя вечер, аз или такъв като мен може да бъде единствена радост за бедняка или просто за самотния или самотната и те ще останат без тази малка радост, ще им бъде отнета и тя.

Иначе, аз съм куче, издръжлива улична превъзходна, свикнал съм и на студ, и на боклуци, и на ритници. На бой и с дресирани кучета, добре охранени, и наперени, че са уж от добра природа, но нямат ни свободата ми, ни господаря ми, а той е Господ. Кой съм аз да им давам прошка, раните са ми част от живота, даже и медали.

Усмивки, хиляди усмивки, Дела.

Пак го чета, наслаждавам се и отново искам да ти благодаря.

Невероятен автор си!

ПРЯМА...СПРАВЕДЛИВА....НЕПРИМИРИМА! ВЪЗХИЩАВАМ ТИ СЕ!

"Прости им... те не знаят какво правят!"

Ще ти подаря един стих... Само да го намеря. ;)))

ДАДЕНОСТ


Окъпан от росата на неволи,
отъркан в пряспата на Божий ден,
един светец в душата ми се моли
и светъл кът дълбае си във мен.

Прокуден от благата на пресита,
потънал в извора на мъдър ден,
един светец в душата ми помита
и храм строи, изправил се във мен.

Един светец в душата ми се моли,
един светец в душата ми строи.
И няма място в мене за неволи.
И има място само за мечти.

Чудесно посвещение!Заслужено и то! :)

Благодаря ти! Общочовешко е, защото няма творец, който е осенен от Твореца си и не платил цената си на мижитурките. За жалост! Или за Радост. :)))

Като чист скъпоценен камък, който не смееш да подържиш в ръцете си, за да не го повредиш! Истински ме вълнуваш с таланта си, потъвам в стиховете ти! Как можеш да създаваш такава красота от думи! Ако бях публика, бех станала на крака да ти ръкопляскам и съм напълно искрена!

Вярвам ти, Харви и сърдечно ти благодаря! :)))

толкова пъти съм искала да ти напиша нещичко, но все не смея, защото вярвам, че енергията на твоите Думи е достатъчна и ние просто трбява да й се наслаждваме:)))) Правя го сега, заради светлия ти и топъл поздрав в моя блог :)))

Благодаря ти, аз чувствам хората тук и бездумно.
Даам... това е място, на което енергиите се усещат в най-чистия и концентриран вид. Всички енергии... :)))

докосването е неземно и мога само да изпитвам наслада ,когато съм във вселенският ти свят!Благодаря ти че те има!

И пак ранобудни усмивки и светлина все тъй както до сега, да озарява думите ти, с които озаряваш души:)

... онези души, стремящи се към Светлината. :)))

Има ме... :)))

И често заковаваме по някое синьо каре от небесната забрадка по себе си. ))

си достойна и достолепна в творчеството си!
Наистина си благословена! Бъди щастлива!
С поздрав: ЕСТИР !

Върви да си довършиш скултурата, остави сините карета на птиците. ;)))

Благодаря ти! Имам таланта да съм щастлива! И това наистина е Дар. Топлосърдечие...

"Хей, завистници, дребни, нищожни мътилки,

вън от храма на всяко велико сърце!"

Да бъде красотата, за която живеем, творим и мечтаем!
Много вдъхновение за теб - неин нежен войн!

Адмирации - като пирон в десятката е забито :)))

В художествените произведения съществува легенда, според която името на Салиери е синоним на завистник на талантливите и дори убиец на Моцарт. През 1997 година в Милано се провежда необичаен съдебен процес с 200-годишна давност, на който Салиери е оправдан. Той е един от най-важните, известни и авторитетни музиканти за всички времена.[1] Творчеството му включва: 49 опери, 6 балета, 2 реквиема, 6 концерта, много вокална музика, меси, химни, мотети, псалми и др.

Според съществуващите сведения няма причина да се вярва, че между Моцарт и Салиери някога е съществувала особена вражда. Изключителният италиански психиатър Чезаре Ломброзо, в книгата си “Гениалност и лудост” пише, че Моцарт е страдал от мания за преследване, вярвайки, че италианските композитори му завиждат и искат да го убият. Произходът на легендата за Моцарт и Салиери има национално-политически корени. В края на XVIII-XIX век музикалните критици и първите биографи на Моцарт искат да подчертаят лоялността на музиката на Моцарт към австро-германската традиция, противопоставяйки й италианското влияние. За олицетворение на италианското направление във виенската музика бил избран Салиери като най-авторитетен композитор от италиански произход (отделен въпрос е доколко това е оправдано, тъй като Салиери живее във Виена от 16-годишна възраст и в музикално отношение е бил много по-близо до германците отколкото до италианците).
Източник Уикипедия

Ще ползвам чужд текст, защото си припокрива 100 % с мнението ми:

"Моцарт не е отровен от Салиери. Крайно изтощителният начин на живот на Моцарт съсипва неговото здраве и в резултат на простуда при пътуване е последвало усложнение в бъбреците му. Той умира от нефрит. Истината е, че Салиери – италианците са били много модни в Германия по това време! – е заемал най-важният пост като музикант в императроския двор във Виена. Като композитор, създал много произведения, всичките бездарни, той много добре е разбирал таланта на Моцарт. А в двора на императора Салиери е бил предпочитан, както сега чалгарите предпочитат Кондю пред Бах. Вероятно Салиери е завиждал на Моцарт, защото е съзнавал величината му. Пречел ли му е от заемания от него пост или не – вероятно не му е пречел. Може ли министъра на културата да спре полета на гения? Не! Салиери е бил добър учител по пиано и композиция, която той е владеел до съвършенство. Той преподава на почти всички големи музиканти във Виена, включително и на Бетховен и на сина на Моцарт Франц Ксавер. Моцарт не е отровен от Салиери, това е доказано. Полудял ли е Салиери от завист към това, което е сътворил Моцарт, никой не може да каже. Салиери умира в лудница. Това е една благодарна тема, по която са работили Пушкин някога и режисьора Милош Форман преди двадесетина години. Форман изгради браза на Моцарт чрез възприемането му от Салиери, който бе и главният герой във филма.

Моцарт и Салиери – това е начин на сравняване на гений и бездарен човек. Ако не бе живял Моцарт в един период със Салиери, едва ли някой щеше да знае за италианеца, от който нищо не се изпълнява днес, защото музиката му не се слуша. Хайдн също има своя Салиери – ван Свитен. Салиери, нещастникът, той е станал нарицателно за некадърност и завист. Това е достатъчно основание той да полудее, ако така са започнали да го окачествяват хората приживе."

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/03/19/nedostoini-iziavi-v-blog-bg.924302