Дъждовна и облачна крача след себе си.

Върху ми изливат се чаши от дъжд.

В косите ми вплитат се, сякаш са гребени,

на вятъра устните. Пролетна ръж

протяга зелени прегръдки към мокрото

лице на стаения есенен мрак.

Дъгата се смее, окъпана в локвите.

Пристъпвам оттатък вселенския праг.

Дъждовна и облачна крача след себе си.

Душата ми пее. Отключен смехът

търкулва по бузите мокри и сребърни

звездите. И пак вън се лее дъждът...

Първо-дължа ти извинение за коментара ми към предишния постинг.Не знаех,че книгат вече е издадена и разпродадена! Извинявам се!Пожелавам ти още много такива и по-големи успехи!
Второ - Това стихотворение е прекрасно!
:))

Благодаря ти! Не приемам скитането на Енергиите ми в книгите сред хората за вид "успех", приемам го като целувка на Съдбата! :)))

Дори в очарованието на дъждовните капки . И понякога пее с душите ни.

е невероятен :). Но явно причината няма да е в дъжда пееща душа :).
Когато човек попадне тук и се зачете остава без думи и в него отеква някаква замечтаност!
А когато човек погледне през нечии влюбени и замечтани очи и в него се отключва нещо, в неговия подтик и поглед...

Приятни почивни дни ти желая!

Благодаря ви! :)))

Прекрасно настроение оставя...
Б.

...дъждовна и слънчево облачна отново си прекрасна! Благодаря за красотата!