Когато си постиламе мълчания,
в краката ни когато пада здрачът
и есенните врани са раздрани
от грака сив и нежността да плачат,
когато от капчуците разстреляни
дъждовни капки пеят мандолинно
и гроздето жълтее си в постелите
на виното от бъдната ни зима,
от устните на феите пролайваща
онази нощ ще дебне тихо в обръч,
ще ме настигне вятърът и смайващо
от мен ще си отскубне късче обич,
с което ще закичи в тебе есенно
една любов от мед и стари круши,
ухаещи ще слеем устни песенно
и нямата любов ще се ослуша
през грохота избухващ на вулканите.
Ще грабне от очите ми тревогата.
Ще ти оближе с радостта си раните.
И ще узнае, че е сън от Бога.

Прекрасен божествен сън!:))

грабва къс от вечната ни тревога...и в сън от Бога се превръща...
Благодаря за това проникновение!

Великолепие!

Благодаря!

Дааам... Истинско блаженство! Грацие!:)))

Винаги се радвам на зрящите хора, на които подобни стихове има какво да кажат! :)))

Да сънуваш подобности с отворени очи е наистина великолепно! Благодаря ти! :)))

Сънища красиви, цветни,
безкрай видения прекрасни,
тъй много чувства мимолетни,
описани със думи страстни.

Самотнича в еднаквостта различна.

Орисвам думи с гръм от мълчаливост.

Света рисувам шарен до безличност.

Умората си с утрото изпивам.



Гримаснича, усмихната до лудост

в небета от прихлупена безкрайност.

Магьоснича до сторване на чудо.

Обичам те до знаене, незнайност.

Желая ти вятърът на нежността и щастието да те настигне и любовта ти бъде сладка като мед!

Благодаря... Усмивки. Вятърни.

Прекрасно сънуваш!

Дори и нямото мълчание
в прегръдките на самотата,
изрича думи и желания
недостижими за устата.

Мерси, Лили!
През цялото време ми звучеше "Hay Amores". :)))

Един коктейл?

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/28/otricham-te.65090

Романтично, БЛАГОДАРЯ : )))

А аз с близначката ;)

http://www.youtube.com/watch?v=XMiy_UsrPDs&feature=fvst

Страхотно е. Страхотна поезия. И музиката брилянтро подбрана. Смълчах се. Четох. И се чувствах щастлив. Въпреки че ми се плачеше. И плаках. И бях щастлив.

... винаги си имал добър вкус! :)))

Прекрасно е да имаш такова Чувствопознание!

Благодаря ти за удоволствието да го изживея!
Мира

: )))

Усмивки. Вятърни.

И аз благодаря! Живееш, защото го можеш... :)))

поезия е почти невъзможно !!!

"и гроздето жълтее си в постелите

на виното от бъдната ни зима,"

Танцува гроздето на бъдното ни вино
с дъжда и с ветровете на екстаза... ;)))

от мен ще си отскубне късче обич,
Гримаснича, усмихната до лудост
в небета от прихлупена безкрайност.
Магьоснича до сторване на чудо.
Обичам те до знаене, незнайност.

Смисълът на живота в шест реда ... Браво и благодаря. За мене си!!!

Смисълът го имам и в един твой подарък. :)))

"От едно писмо, захвърлено върху масата, тръгва една линия, която тича по чамовата дъска и слиза по единия крак. Достатъчно е да погледнем добре, за да открием, че линията продължава по паркетния под, издига се по зида, влиза в една илюстрация, възпроизвеждаща картина от Буше, очертава гърба на жена, приведена на един диван, и най-после се измъква от стаята по тавана и се спуска по гръмоотводната верига до улицата. Там е трудно да бъде проследена заради движението, но ако внимаваме, ще я видим да се качва по колелото на автобуса, спрял до ъгъла и който отива в пристанището. Там слиза по найлоновия кристален чорап на най-русата пътничка, влиза във враждебната област на митниците, пълзи и лъкатуши до най-големия кей и там (но е трудно да я видим, само плъховете я следват, за да се покатерят на борда), качва се на кораба със звучни турбини, тича по дъските на първокласната палуба, преодолява с мъка големия люк и в една кабина, където тъжен мъж пие коняк и слуша сирената за тръгване, изкачва се по шева на панталона, по плетената жилетка, плъзга се до лакътя и с последно усилие се укрива в дланта на дясната ръка, която в тоя момент започва да се затваря върху дръжката на един пистолет."

Усмихна ме цялостно, който и да си...

Сънища - ахх , чудни сънища , които дорисуват и доусмислят реалното , което не в реалното ,а в съня се е сдобило с живописта и сладостта на чувствата , вкуса им чуден ! Божествените сънища чертаят пътища - ЧУДНО !

Дори и аз го почувствах.

А душите ни. Стихотворението ти е като рекушет от изстрел. Убива те не директно, а проектила след сблъсък с времето. Защото е хубаво и след три години.

Прекрасен стих!

По-вкусна от "любов от мед и стари круши". Поредната ти картина от краски и нюанси, правеща илюзията на любовта така убедителна. Повярвах ти...