Аз искам да се съблека от думите.
Над мене да възлизат ветровете.
Да бъда само нежната ти друмница.
Да съзерцавам в тишина на цвете.

Да тръгне всеки шум назад през времето.
Край мене само ручеи да пеят.
Очите ми да бъдат цвят в неземното,
от който страстно огънят да грее.

Аз искам да се съблека от думите.
От ритъма огнище да запаля.
И вятърът от хвърчилата лумнали
да брули в мен, а после да ме гали.

Обикновено не коментирам, когато чета стихове, за да не наруша магията на словото. Не мога да обясня защо, но този път се престраших. Великолепно е!!! И музиката...!!!
Благодаря! :)

И нека да говори тишината...

Тук не всичко е съвсем обикновено. ;)))
А и да изразиш усещането си, ще ми е Радост!

Аз най-крещяща съм през тишината си.
От погледа ми лумват остроумия.
Очите ми разплитат чудесата си
на малки несподеляни безумия.

Тишината, в която твоето присъствие говори...

Мъчно ми е за нещастната ти сетивност, но не мога да ти помогна. Дори със съвет. По очевидни причини не публикувам коментара ти.
Твоите споделености, нямат връзка с моята Хармония.

Празнотата... Онази Празнота, в която има Всичко! :)))

е наистина така. Всяко следващо твое стихотворение е все по-въздействащо. Пък и изборът на музикален фон е изключително добър.

Според мен, админите на блог.бг ще имат по-голям успех, ако сложат опция твоите постове автоматично да се появават в "препоръчани".

Несъвършенни сме още за слово без думи, така красиви, докосват ни до истината...

Мерси! Клипа ти е чудесен! :)))

Бездумието пълни ми душата
с една несвършваща дрезгавина.
Гласът ми си загуби синевата
когато ме докосна Любовта.

И пламнаха от нищото огньове.
В очите ми избухваха звезди.
Танцувах свободата си с окови.
От бъдното ми ронеха се дни...

WONDERQ, ВИЕ ИСКАТЕ ДА СЕ СЪБЛЕЧЕТЕ ОТ ДУМИТЕ. ПРЕВЪЗХОДНО, КАТО ВИ ГЛЕДАМ КОЛКО СТЕ КРАСИВА, БЕЗ ДУМИ ЩЕ БЪДЕТЕ ВЪЗХИТИТЕЛНА! ПРЕДЛАГАМ ВИ ЕДНО "КРЕДО" ОТ ЯНАКИ ПЕТРОВ, ПОЕТ ОТ БУРГАС /ИЗВИНЯВАЙТЕ, ВЕРОЯТНО ВИ Е ИЗВЕСТЕН/:
ПИШИ КРАТКО.
МОЖЕ ОЩЕ ПО-КРАТКО!
ИЗВАДИ ДУМИТЕ
ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО.

РИТОС

Аз искам много повече от Това! Но благодаря... ;)))

WONDER, РЕАГИРАХТЕ МНОГО БЪРЗО, БЛАГОДАРЯ. ПРЕДЛАГАМ ВИ ОЩЕ ЕДНО МНЕНИЕ ОТ "МОЛИТВА-ТА" НА ЯНАКИ ПЕТРОВ:
И С МЪЛНИЯ ДА Е,
НО МЕ ПОМИЛВАЙ,
БОЖЕ!

И, ИЗВИНЕТЕ, В ТАЗИ КРАСИВА НОЩ И ЕДНО ОТ МЕНЕ:
СРЕДНОЩНА ДРАМА

БУТИЛКА ВЪНКА СЕ РАЗБИ,
СТЪКЛА РАНИХА ТИШИНАТА.
ЕДИН САМОТНИК МОЖЕ БИ
БЕЗМЪЛВНО ВИКА ПРОТИВ САМОТАТА.

Безмълвно вика самотата...

Дали ще ги изречем или само ще ги мислим, е без значение - огънят на любовта пак ще ни изгаря...

Обичам тишината ... - говореща , без думите , пееща дори с вълшебството си в нея ...
,, И вятърът от хвърчилата лумнали
да брули в мен, а после да ме гали.''

... Защото е хармония , а в душата извор небесен, ритъм и сияние ... ! :)