Обичам
дванадесетте вятъра,
които се вливат
в душата ти ярка.
И нежния бриз
край брега на телата ни,
и бурята гръмка,
отнасяща жарко.
Обичам мусона ти,
галя мистрала,
прегръщам фиона ти
в смях на дете.
През мен вечността
в урагана ти
спряла,
понася ме в сънища
с нови криле.

Докосващо и неземно...:)))))))

Сърдечно благодаря!

Ти тогава ми каза "Душата ти Поет"и аз се разхфърчах и
пуснах моите фантазии в моя пост,съвсем на прима виста!Но ми е хубаво и ти благодаря,че си си се реех на воля!Приказно ми беше!!!

"прегръщам фиона ти
в смях на дете."

И всичките му ветролейности прегръщам! ;)))

Хм, алилуя! :)))

Хубаво ми е в изумрудения Храм!!!:)))

"През мен вечността
в урагана ти
спряла," - Към тебе само със силата на ураган могат да са чувствата! :))) Всички останали вятърности са за кратки почивки :))
Страхотен стих! С много силен заряд!