Целуни ме, когато съм будна.
Когато се смея и тичам.
Целувай, целувай, учудвай ме!
Когато цъфтя и обичам.

Целувай ми устните, дланите,
очите ми, рамото, мене.
С целувки превързвай ми раните.
Целувай летящ на колене.

Целувай ме! Огнено. Търсещо.
Ръцете ти нека ме палят.
И в тази целувка разтърсваща
душата ми нека изгаря!

бих искал ;)

Много чувствено и пълно с огън и страст завладяващо

Благодаря ти! Усмивка. Лотосова.

и толкава истинскооо...

Целувково... от душа. Душа като "пчела удавена в меда", както казва Казандзакис. :)))

медът подслажда я и гали...

Припламват някъде в нощта звезди.
И юли сред косите си ги пали. :)))

играят пламък летен със очи...

..."дълбайте в мен
търсете златоносна жила, вик и шепот
и причинявайте ми доживотна болка,
целувайте очите ми, ръцете ми, косите ми,
отдръпвайте се за да ви запомня...
Връхлитайте във мен
преди да бъда прах, трева, забрава.
Преди да си припомня за смъртта."

Някак и твоето ми пасва, има подобно звучене. Затова винаги си мисля, че поетите интуитивно достигат до еднаквите образи , чувства и изразни средства. И затова ми се струва уродливо и завистливо задето и в този Блот.Бг. някои дилетанти обвиняват някои поети, че плагиатствали. Това може да го каже някой невежа. Пък и защо да не се учат хората от добрите поети? По-добре да ги четат и да се учат вместо да се мислят за велики и да четат само себе си. Привет!

Целувайте се хора, сигурно е вкусно:)
Аз с тая мастика съм си увредил езика нещо;-)
Извън шегата-
поздравления за творчеството ти!

И ти здравей! :)))
Думите са изчерпаем ресурс, но чувствата, които ги рисуват правят собствени лодки, морета и безкрайности.
А в междуредията им плуват звезди.

Прашинки от космоса... всички сме. :)))

"...и причинявайте ми доживотна болка,
целувайте очите ми, ръцете ми, косите ми,
отдръпвайте се за да ви запомня..." - Много е красиво и докосващо! Прати ми го цялото ако ти е под ръка? :)))

пламтяща омайна...

Целунах те пак, на разсъмване,
когато сънят си отива...
и моята вятърна същност
от страстни копнежи прелива.

Много вкусно... като шафранено предчувствие за всички вкусове и вкусности накуп! Мерси! :)))

Като джин-фис си
в лятното време.
Като мак
с недокоснат копнеж.
Като малко светилище
в мене.
Като капка
жасминов цъфтеж.
Ще изпия очите ти
с устни.
От коктейла
на бурна река
всеки миг в мен,
за теб ще е вкусен.
Целуни ме,
насред любовта.

Много страст си вложила отново. От къде блика тази енергия? Поздрави усмихнати, приятелски!

;)))

Душата ти Поет! :)))

Пламтяща омайност.
От извори тайност.
Вселенска причина
и миг неотминал.

Три планини, къде се губиш? :)))
Благодаря!

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/Gustav_Klimt_017.jpg

Любимости...

еротична потайност
всемирска полуда
разпиляна в почуда
разхвърляна с вятър коса...

От ястреб окото
да виждаш далече.
От рибата
синя обреченост.
Бъди си човечен
и нивга човече,
защото копнежът
е вечен.

тихо на пръсти
премествам центъра
на тежестта си
и ръкоделието на думите
се разплита на устни.

„Животът е съня на будните.”

припомни ми нещо :0)

"Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам." Тома Аквински

много точна постановка ;0)

гальовно отеква, вечност, старинна
скитаща безкрайно ,търсеща незнайно
тръпнеща,раздираща ,виделина...

Умен човек е бил. ;)))

Старинна от тайни,
с ветрища омайни,
скала на морето мълви:
Защо си далечно
през моята вечност,
а нежно с целувка рушиш?

Морето обгръща
с усмивка насъщна
снагата й. Плисва с вълни.
Прегръдката тайна
с целувка сияйна
в недрата скалата руши.

морето поглъща
ураган извисява
целувка прощава

С изминало време
морето в мен дреме
на дракон с кипящия зной.
Скалата отдавна
на пясъци славно
разпадна снагата си с вой.

отекват в морето
кипящий зной охлажда
пулсиращо далечно
летящо дълговечно...

Тайм аут? Отивам на камембер с боровинки и леден Дом.

хапни една и боровинка от мен!Усмивки!

Имам го на домашния лаптоп, то е от втората ми книга "Руини и небеса" и е една мини-поема за живота и смъртта, писах го преди години след една болница, в която бях на косъм, в кома и ...щях да съм Отвъд...такава жажда за живот после....Имам приятел Бойко Ламбовски поетът - тогава той беше изумен, че след докосването до смъртта у мен такава жажда за любов и за живот....Привет!

Знам за какво говориш! Изживявала съм една подобност. Усмивка. Топла.

btravo-tova me trogna naistina