Стихиите ми
любят те догарящо.
На приливи кръвта ми
се бунтува.
Нарязва изгревът
вълнуван,
пътечките ми с теб,
повтарящо.
Как само ме обичаш
всеотдаден!
Как нежно притрепервам
в твоя огън.
Как чувствам пак
през тебе
Бога
и вечността му 
в този път незнаен.
Обичам те!
До болка.
С всяка дума.
Обичам всеки поглед,
дъх и мисъл.
Нима светът ни е орисал
да бъдем
двете му
безумия?




Щастливата Танцуваща скитница и Прекрасната картина на Маргарита Николова "Отломки от Душа", рисуващи безкрайността на една от най-красивите любящи души, които познавам!



Мона... Благодаря ти, Слънчева Душа! Да е благословен Денят на твоето Рождение! Люботвори и благопреуспявай!

http://monna.blog.bg/zabavlenie/2009/06/30/otlomki-na-dusha.356232

 

Докосна ме. Благодаря за насладата!

"Как чувствам пак
през тебе
Бога
и вечността му
в този път незнаен."

Когато рисувах тази картина, бях провокирана от един човек, съвсем непознат, от тук, от блога. Направи ми впечатление неговата нежност и голяма болка. Така си представих разбитата му душа. Той много хареса "цветната си душа", макар и като отломки..след това вече..знаеш..
А аз получих много, много подаръци, обич и цветя, цветя - страхотни букети, саксийки, дори съм ги снимала..Да, вчера беше моят ден - чудесен!

Желая ти много положителни емоции,
слънчево и светло да бъде на душата ти.