ЗА ТЕБ СЪМ

Завинаги стаена в мисълта ми,
една светулка чака да те зърне.
Едно сърце, през капките в кръвта ми,
все теб ще иска с обич да прегърне.

Една ръка от вятър ще погали
пак тялото ти, скършила покоя.
И устните, от нежност онемяли,
ще ти прошепнат "Толкова съм Твоя!"

Създали от сълзите си безкрая,
едни очи с надежда ще се взират.
Душата ми, преминала през Рая,
за теб ще се възражда и умира.