Минавайки през безгранични ситуации,  
успявам да провиждам как се случвам.
В реалността се движа с дива грация.
В отвъдното съм ласка от юмруци.

Налагам произвола храмово.
Устоите отвътре срутват мрака.
В живота няма никакви измами   
и аз го случвам и обичам всякак.

Животът всякак — точно тъй,
ту див, ту кротък, ту наужким,
ту с ласка идва, ту с юмрук,
ту в мрака свети като лук.

Хареса ми този стих — без страх,
със собствен ритъм, със размах.
Когато хаосът е храм,
и „аз го случвам“ — е балсам.

Няма измама в този свят?
Е, може би — във стиховете!
Там и юмрукът става цвят,
а мракът ражда светли ноти.

Животът всякак — нека е,
със лудост, нежност и финес.
Щом някой смело го чете,
значи стихът му има чест.

Живот всякак е живот никак – Животът трябва да се живее смислено и целенасочено.

Ооо, много възторжен коментар! Благодаря! :)))

Прекалено реалистичен и целесъобразен си. Поезията иска и емоционално потапяне отвъд хоризонта.. ;)))

Много мило!