Поразително губите същност,
а не сте преживели потопа.
От сърцата ви вият разкръстно
тези вълци, родени от ропот.

От предание с бурна словестност
преуспявате в ритъм незнаен.
И родени от шлагерни песни,
си откривате кода потаен. 

Философски, от лудост правдива,
съотнасяте хаос с надменност.
И родени от грешките диви,
досъсипвате тази вселена.

 

едва ли се нуждаеш от моето палче +, но този път не можах да се въздържа :)

пп. Толкова рядко ти се случва да си обективно критична към реалността ( и блоговата също) :*)))

Права си! Рядко е. :)))
Вероятно защото считам, че критиката като същност е деструктивна в корена си и често й липсва полезност. И все пак понякога е конструктивна ако имаме правилен мисловен процес, извън егото и компетентност, която би надградила обективната реалност.
Благодаря, че намина! ;)))

"Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят и взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови"Й. Радичков
Беше коментар под тази публикация на Николай Милчев ( в заглавието на коментара ми)
пп. А иначе - аз наминавам всеки ден, когато съм тук :)

Това е цитат от разказа „Домашна тетрадка“ на Йордан Радичков.
Емблематичен текст!

Винаги съм казвала, че Творецът е Един - там Горе, а вички ние, тук долу, сме различни негови проявления.
Не разбрах вложения ти смисъл във второто изречение. :)))
Но ето:

Света изречен

"А гласът Му беше като на много води" (Откровение 1:15).

Гласът на Бог е много води
в сърцето с любов безмерна.
Пътьом се срещат сродни души.
И до гроб си остават верни.

В живота всеки избира брат
и помни света изречен
по пътищата си с благодат
до отредената вечност.