Бузуки лятно, пеещо на воля,
и мъка, и веселие раздало.
Небе, развиделявано от хора,
които свое слънце са създали. 

От буйството на своя страст родени
душите с огън пълнеха простора.
И миналото, в бъдеще пленено,
разказваше за ласкавите хора. 

С вина опиянени в миг прахосан
на хората в очите и в небето,
живееше душата недоносена
и ваеше любов в небитието.

Пренесе ме детството, в Родопите! В незабравимите дни с баба и дядо!
Само с една дума- развиделявано! Една от многото архаични Български думи съхранени там като Родопски! И вариантите й - по видело, виделина! По светло, съчетано с видимо! Общото с италианския - ведере- виждам!

Или пък - чувам С вариант на пазя, отглеждам
Мама ни отчува-12 деца! Отгледа ни! Казваше го баба ми!

Като родопска песен е езикът! Бързо трябваше да го забравя Този език щяше да ми създава проблеми в училище
Но и днес, съхранена в паметта ми, изплува ненадейно някоя от тези поетични думи!

Благодаря ти , за прекрасното стихотворение, в което една дума от него ме върна в светлото и безгрижно детство!

По скоро е приятно битие в някой гръцки курорт.

А сега и ти ме пренесе в детството. :)))
Бабите са национално богатство, а тези архаични думи ги ползват в много региони. Красиво-топли са!

Пробуждане
Дела Раи

Пробуждам се когато сутрин птици
простора с песни чудни оехтяват.
Когато в нарисуваните скици
човешките ни сенки оживяват.

Когато от гората трептолучи
на борове в крилете светлината.
Когато пред очите ми се случи
да грейне любовта сред тишината.

И ставам лъчезарна и щастлива
от факта, че живея сред цветята.
На слънцето - и огнена, и дива,
потапям се в безкрайната позлата.

Битието е собствен свят съграден с обич и хармония.

Точно като Любовта! Тя е онази вечност, която осмисля съществуването.

Любовта е духовно-безбрежна
Дела Раи

Удивление и възторг ме пресрещнаха с него.
Беше с жълто сомбреро и с цигара в устата.
Думи тежки редеше. Аз останах без его.
С прегърбени ероси в мен свистеше нов вятър.

Двама цветни поети пак намерихме себе си.
Зазвъняхме камбанно, оехтели простора.
И, открили любовно закъснелите ребуси,
си лишихме живота от цигулката втора.

Натежалите гроздове пяха с вино в сърцето.
После рибите звездни доразкъсаха мрежите.
От преплувани бездни просълзихме небето.
любовта ни пралунна бе духовна и нежна.