Отхвърлям вътрешната скръб
и засиявам в радостта си.
Животът е безумно скъп,
когато срещнеш любовта си. 

От сенките на смисъл нов
протяга длан небесен огън.
И зная - имам те, Любов.
И помня - дар си ми от Бога.

Прекрасната ми графика-портрет от книгата "Вятърна вълшебница" е дело на художничката Калина Лютова.

......

:)))

"Животът е безумно скъп,
когато срещнеш любовта си" – така е – след такава среща животът за мъжа поскъпва и с разходите за жената.

Контекстът е абсолютно нематериален.
Любовта е най-висшата Доминанта в Космоса и съответно най-скъпото нещо, което бихме имали ако заслужаваме.

Колко кратък?
И десет години да е, пак са кратки.
А повече?
Не съм чувал за повече.
А повечето хора не са имали голяма любов=рай.

Истинската Любов /а не любов/ има качеството Вечност. Тогава говорим за Сродни души били добри заедно през много животи.
В моите творби когато казвам Любов аз говоря за Агапе. Който не я е преживявал, няма да разбере.
Говоря за двете половини на една андрогинна същност, за дълбока близост извън матрицата, за безкраен полет на свързани завинаги души-близнаци. Тази любов е хармонична, безусловна и безкрайна. Любов, която въздита, озарява и прави душата ти свободна. Дори когато единият си отиде в ефирния свят, Любовта не свършва. Мисля, че ти си срещал такава любов. Тя завинаги слага светлия си печат върху човекът, който я е преживял. :)))

Пламъци-близнаци
Дела Раи

Движение мое забързано с грацията врагува.
За мен е най-лесно от всичко на огън да се преструвам.
Да изтанцувам живота си с тебе – алфа-мъжкаря,
но да не губя от нотите на Божията китара.

Осанката моя, зесенчила зениците ти красиви,
извива рамо и втренчва се до дъно в твоята дивост.
Посягаш, сякаш си вятър, към шала, тъкан от ласка.
Снагата ми опонятва силата и сваля ти всички маски.

Оставаш гол срещу времето, родило слънчево зноя.
Аз пролетно-лятна поема, потъвам отвъд покоя
в прегръдките твои пламенни, окръглили моята есен.
Обичам да виждам пламъка в душата ти сродно-песенна.