Погледни в очилата на своята личност.
Кой си ти, завладян от злорад песимизъм?
В мълчалива сърдитост, с характер безличен,
пропилял безразсъдно съвестта с драматизъм. 

С бясна злоба, стерилен живот и дребнавост
кой си ти, да измисляш, злословиш и лаеш
по онези, които с мъдростта си се славят?
Кой си ти, съблазнен от парите, незнаещ? 

Ти си някакъв призрак, в живота без радост.
Нажежената лира в душата ми плаче.
Тъжна показност, вяла бездушна парадност.
Ти си нищото - роб меркантилен на здрача.

 

Този когото си описала никога няма да осъзнае какво си му казала. Но ще усети че не казваш добри неща и ще се начумери и обиди съвсем първосигнално.

Няма конкретен обект на стихотворението от реала - образът е събирателен за голяма група хора.
Светът е всичко около нас и вътре в нас, но никога не е нещо едностранно.
"Никога един човек или едно нещо не са изцяло самсара или изцяло нирвана, никога човек не е изцяло светец или изцяло грешник."

Да! Истината е специалният глас на мистичния Бог. И все едно в кой от световете добрува, тя е светлина. :)))

Х. Хесе е гениален мислител:
"Болката започва там, където любовта не стига."