В заслоните на твоето обятие
откривах се по-топла и красива.
И всяка нощ от нежно съзаклятие
твореше ме по-стойностна и жива. 

През времето отлитащата фабула
в животите ни нежно загрубява.
И спомняме си мъдростта на бабите,
която с младостта ни се сражава. 

Дъхът под твойте устни ми е смисълът,
когато през душата се прощавам.
Узнавам всеки ден, че си единствен.
Сърцето всички чувства съживява.

Ех, единствен, единствен. Що за ограничен живот?

Дай Боже всекиму такъв "ограничен" живот в любов, хамония и пълноценност, в моногамия, доверие и пълно блаженство със Сродната душа!
Много хора мечтаят много животи за тази Единственост, в която има Всичко. :)))