През морето... до скивалището на чайките
където солеността е издълбала скалата,
ела и ме разсечи като вятър,
за да можеш да вкусиш нектара ми.
...
Топя се в ръцете ти като сняг
когато ме обгърнеш с топлия си бриз.
Любов моя небесна,
че те имам навсякъде в мен
е единственият смисъл.

До теб треперя като лодка в буря.
Кичур от косата ми търси лицето ти.
Любов моя, ти небесна,
че те имам в себе си навсякъде,
единственият ми скъпоценен смисъл.
....
Открадни звезда, нека я наречем звездна светлина,
за да блести само когато ни види прегръщащи се.

Нека пълната луна ни озарява,
когато омагьосваш тялото ми с целувки.
...

Превърни се в кадифен облак и ела и ме вземи, отведи ме на пътешествие, така че боговете там горе да ни завиждат.

Ни светлина, ни тъмнина. Бяло чисто поле. А през морето е другата суша.